Това ще е един различен зов за помощ! Различен, защото в историята има дете с нужда от лечение, има лечение в България, поема се от Здравната каса, но има и семейство, което трябва да се премести за няколко месеца в София и нуждата не е лечението, а житейската част.

Така започва историята на малкия Дани. Разказа я колежка на майка му, която... се срамува да потърси помощ за такова нещо.

"Мен обаче не ме е срам, затова аз ще я поискам тази помощ. Знам какво е да си в безизходица, знам какво е детето ти да е болно, знам даже какво е дете с увреждане, т.е. да си наясно, че няма начин. Не знам обаче какво е, когато заболяването е такова, че може за секунди да отнеме детето ти.

Той е Дани.
Той е недоносен, роден около 0,800 г.
Той оцеля, оживя.
Той пребори риск от слепота.

И точно си мислиш, че всичко вече се е подредило, детето расте и прави всичко, което трябва да прави едно дете и... вътрешно кървене, детето започва да повръща кръв.

Диагноза - Тромбоза на порталната вена с варици на хранопровода. Детето трябва да бъде оперирано и да бъде поставен шънт.
В България тази операция не се прави, но ще бъде направена. Ще я извърши чужбински лекар, ще бъде в болница Лозенец в София и ще бъде платена от Здравната каса. До тук всичко е супер. Честно казано съм впечатлена, на фона на всичко ставащо в последните дни и починалото 3-годишно детенце.

Е, да, но тук следва трудното. Семейството е от Варна. Майката получава майчинство, таткото взима неплатен отпуск и тръгва със семейството си за София. Казват им, че трябва да поживеят няколко месеца в София, защото подготовката за това шънтиране и постоперативния период не е като при счупен крак.

Рискът детето да прокърви до смърт ще бъде дълъг, по същата тази причина препоръчват на семейството да наемат жилище в близост до болницата, защото при прокървяване ще имат минути, не часове. Наемат, разходите са около 900 лв. на месец наем, ток, вода и т.н. Втори месец се опитват сами, но вече нямат идеи.

Аз и още една майка сме виновни да я навием да потърсим помощ. Ще попитате защо таткото не се върне да работи. Ще отговоря така: "Ако зная, че детето ми може да кръвне до смърт, предпочитам мъжа ми да тича на ръце с детето, докато аз се опитвам да изляза от страха. В чужд град, без познати, без роднини, без никого, предпочитам мъжа ми да е до мен, дори нуждата ми да е само да ми пази страх и да ми купи хляб, докато аз съм непрекъснато до детето си".

Тук не става дума за лечение, не става дума и за точна сума, нито пък и за голяма сума.

Целта на поста ми и РАЗЛИЧНИЯ ми ЗОВ ЗА ПОМОЩ е да помогнем на семейство с малко, за да се справят само няколко месеца още.
А когато Дани оздравее, животът продължава както всички го живеем - трудно и с ежедневни борби.

Моля ви, подминете ако смятате, че тази кауза не е вашата. Аз се припознавам в нея обаче и ще опитам да помогна, нищо че е просто още едно семейство в нужда, при това съвсем житейска.

И като финал - Моля се на Господ, Дани да не стига до трансплантация, защото и това виси във "въздуха".

Това написа Заприна Велчева, колежка на майката на Дани. Присъединяваме се към апела на жената - хора, да помогнем на едно българско семейство да спаси детенцето си!
.............................................................
Банковата сметка на мама Хриси:

DSK bank, Христина Великова

IBAN: BG65STSA93000000524175

BIC: STSABGSF