Свети Силвестър е християнски празник, който се отбелязва на 2 януари. Той е посветен на Силвестър I, епископ на Рим, в периода (314-335 г.) От католиците се празнува на 31 декември.

Денят е наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден. В Западните Родопи наричат деня Сполезов ден.

Обичаят има очистителен характер и е свързан с чистене, ринене на тор от оборите (естествена тор, изпражнения на добитъка), който не е изхвърлян (тоест - събиран) от Коледа.

В нощта срещу празника се образуват дружини от риначи на тор, от по няколко души, основно - момци (млади ергени), които са коледували, но в числото им може да има женени мъже. Те обикалят домовете, в които има едър впрегатен добитък. Тръгват с музика и песни. Носят фенери.

Стопаните държат отключени портите, връзват кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Мъжете почистват обора, взимат каквото са им оставили и си тръгват, без да се обадят. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.

Обичаите по празника имат и своеобразен сватбено-любовен характер. Сред подаръците за риначите, момиче от къщата, в която ще ринат може да постави специален подарък за любимия си, най-често пешкир. Същевременно отхвърлените и обидени ухажори, понякога си отмъщават на момите, като вместо да чистят торта, добавят още. Това може много да навреди на репутацията на девойка, за която се разбере, че тези действия са свързани с нея - бащата бърза "да изчисти срама" още преди да е съмнало.

На другия ден риначите може да бъдат поканени на гости от стопанина, на когото са ринали. Специално в Западните Родопи, стопаните гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, вярвайки че това ще се отрази и върху успеха през годината. На трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Имен ден днес имат носещите имената Силвестър, Силвена, Силва, Силвана, Силвия, Сребрен, Сребрина, Сребра, Огнян, Серафим, Горан, Горица, Пламен и Пламена.

Името на светеца идва от латинската дума за гора.