Велика събота, наричана още Страстна събота, е особено важен ден в православния календар – това е последният ден от Страстната седмица, който предхожда Великден. В този ден християните си припомнят как тялото на Исус Христос е било положено в гроба, а душата му слязла в ада, за да възвести победата на живота над смъртта. 

Денят е изпълнен с дълбоко духовно значение, обединяващо тъгата от Разпятието с надеждата и радостта от предстоящото Възкресение.

Това е денят, който слага край на строгия пост и бележи прехода към празничната атмосфера на Възкресението.

Какво е прието да се прави на Велика събота?

Велика събота е ден, наситен с дълбок смисъл и духовна подготовка преди най-големия християнски празник – Великден. Това е време, когато тялото на Исус Христос лежи в гроба, а вярващите пребивават в тиха скръб и очакване на Възкресението. Наред с църковните служби, денят е свързан и с редица традиции и обичаи, които се предават от поколение на поколение.

Боядисване на яйца и приготвяне на козунаци
Въпреки че според църковната традиция боядисването на яйца и печенето на козунаци трябва да се извършват до Разпети петък, в много български домове именно Велика събота е времето за тези приготовления. Това е последен шанс домакините да довършат подготовката за празничната трапеза. Боядисаните яйца, особено първото – обикновено в червено – се смятат за символ на живота, кръвта Христова и Възкресението. То често се използва за благославяне на децата и дома.

Молитва и размисъл
Велика събота е време за тишина и вътрешно уединение. В този ден вярващите се отдръпват от шума и светската суета, като се отдават на молитва, размисъл и духовна подготовка за настъпващия празник. Участието в църковните служби е особено важно – вечерната литургия в събота преминава в тържественото празнуване на Възкресение Христово.

Прошка и помирение
Особено значима е духовната страна на деня – необходимостта от прошка и вътрешно пречистване. Велика събота е подходящ момент да простим на онези, които са ни наранили, както и да поискаме прошка от близките си. Само с чисто сърце и добронамереност можем истински да посрещнем светлината на Възкресението.

Измиване на лицето с вода с благословено яйце
Сред народните вярвания, свързани с Велика събота, се откроява обичаят да се измие лицето с вода, в която е поставено първото боядисано яйце. Според традицията тази вода притежава пречистваща и лечебна сила. Смята се, че тя дарява здраве, свежест и съхранява младостта на онзи, който се измие с нея.

Почит към покойните
На Велика събота хората си спомнят за своите починали близки. Обичайно е да се отправят молитви за душите им и да се посети гробището, ако това е възможно. В някои региони се носят боядисани яйца или парченце козунак на гроба, като знак на почит и надежда за вечен живот.

Велика събота съчетава в себе си последните приготовления, духовно пречистване и дълбока символика. Тя подготвя вярващите за срещата с Възкресението – с надежда, радост и обновена вяра.

Какво не е препоръчително да се прави на този ден?

Велика събота е ден на тишина, молитва и дълбока духовна подготовка за Възкресението. Затова в този ден има някои утвърдени от традицията ограничения, които вярващите спазват с уважение към значението на момента.

Избягване на шум и грубост
На този ден не се вдига шум, не се водят спорове и не се използват обидни или груби думи. Всяка проява на гняв, раздразнение или несдържаност се счита за проява на неуважение към страданията на Христос и светостта на деня.

Забрана на тежка работа и почистване
Според народните и религиозни вярвания, до Велика събота всичко у дома трябва вече да е почистено и подредено. Не се препоръчва пране, чистене, работа в градината или друга тежка физическа дейност. Дори изхвърлянето на боклук се избягва – вярва се, че с него може да се „изнесе“ и благополучието на дома.

Отказ от лични празненства
Велика събота не е ден за веселие. Не се празнуват рождени дни, именни дни, сватби или други лични поводи. В църквите не се извършват венчавки, тъй като това е време на тъга и очакване, а не на тържество.

Не се опитват празнични храни
Въпреки че приготвянето на козунаци, боядисани яйца и други великденски ястия може да се извършва в събота, не е позволено да се опитват преди настъпването на Великден. Това правило подчертава смисъла на поста и очакването – тържественото първо хапване от празничната трапеза е част от великденската радост, която започва едва след полунощ.

Съобразяването с тези традиции е израз на почит, смирение и духовна готовност за посрещане на най-светлия християнски празник – Възкресение Христово.

Какво е позволено да се яде на Велика събота?

Постът продължава и в този ден, но е позволено да се консумира топла храна, стига да е без мазнина. Препоръчителни храни са: хляб и сол, мед, ядки, както и сушени плодове. Позволени са и суровите зеленчуци и плодовете.

Алкохол не се консумира.

Ако човек възнамерява да приеме Свето причастие в нощта на Възкресение, трябва да спазва допълнителен пост – след 18:00 ч. не се яде и не се пие нищо.

С настъпването на Великден, след полунощ в събота срещу неделя, всички ограничения се вдигат и започва празничното време, изпълнено с радост и тържество.