До две минимални работни заплати като еднократна помощ могат да получат военнослужещи, които са в тежко материално положение, предвижда нова Наредба за условията и реда за подпомагане с парични средства на лицата по чл. 226з и чл. 298a, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, качена за обществено обсъждане.

Право на подпомагане имат:

1. военнослужещи от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

2. цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

3. български граждани – военнослужещи в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея;

4. курсанти и колежани, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;

5. пенсионирани военнослужещи;

6. ветерани от войните;

7. военноинвалиди и военнопострадали;

8. български граждани, участвали в мисии и операции на въоръжените сили на Република България извън територията на страната.

С проекта се конкретизират критериите, въз основа на които се извършва преценка за наличие на тежко материално положение, като се предвиждат два алтернативни подхода, които отразяват социалното и имуществено положение на правоимащите лица и семейства:

а) когато средноаритметичният месечен доход на всеки член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет;

б) когато доходите са по-високи от тези по буква "а", но поради направени разходи във връзка с трайно увреждане или установена трайно намалена работоспособност на лицето или на член на неговото семейство или загуба на имущество по независещи от лицето причини, разполагаемият доход на член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет.

Разпоредбата регламентира диференциран подход при предоставяне на еднократната парична помощ, като са обособени две основни категории правоимащи лица и семейства.

Първата категория правоимащи включва лица и семейства, които отговарят на критериите и имат ниски доходи. За тях размерът на еднократната парична помощ се определя въз основа на разликата между минималната работна заплата и средноаритметичния месечен доход на член от семейството, без да се изисква представяне на разходооправдателни документи. В рамките на тази категория се предвижда възможност за отчитане и на действително направени разходи през предходните шест месеца, удостоверени по надлежния ред, когато те надвишават определения размер на помощта, но не повече от две минимални работни заплати за страната.

Втората категория правоимащи обхваща лица и семейства, които формално имат по-високи доходи, но са изпаднали в тежка житейска ситуация, довела до значителни извънредни разходи. В тези случаи възможността за отпускане на еднократна парична помощ възниква при представяне на документи, удостоверяващи направени разходи през предходните шест месеца, като размерът на помощта се определя с оглед разликата между минималната работна заплата и линията на бедност за всеки член от семейството на правоимащото лице.

Когато доказаните с разходооправдателни документи разходи надвишават определения по този ред размер, се допуска увеличаване на помощта до размера на удостоверения разход, но не повече от две минимални заплати.