Православната църква почита паметта на Св. преподобни Захария и Св. Артемон Селевкийски.
Легендата разказва, че пророк Захарий и праведна Елисавета били семейство от дълги години. За тяхна голяма тъга нямали дете и поради напредналата си възраст, не очаквали да им се роди. Захарий бил свещеник и по време на богослужение му се явил ангел, който предрекъл раждането на сина му – Йоан, който ще е свят човек и предшественик на Исус.
Захарий се зачудил и започнал да заразпитвал ангела, а той за наказание го лишил от дар слово до деня на чудото. Не след дълго Елисавета наистина заченала. Радостта й била голяма, а благодарността към Бог – огромна. След девет месеца се родила мъжка рожба и на осмия ден щастливата майка занесла младенеца да го кръсти. Нарекла го Йоан, въпреки че всички очаквали да го нарече на баща му.
До това време Захарий бил ням и не се знае как жена му е разбрала за името. Предполага се, че на нея също й е проговорил глас ангелски. По онова време било прието детето да се нарича на някого от роднините, но никой от рода на Захарий не се казвал Йоан. Загрижени хора отишли да го попитат дали е съгласен, а той написал на дъска, че името на детето е Йоан. В този миг възвърнал гласа си.
Блаженият Артемон бил родом от град Селевкия в Писидия и водел благочестив живот по времето на апостолите. Когато свети апостол Павел посетил града, забелязал неговата вяра и мъдрост и го ръкоположил за първи епископ на Селевкия.
Артемон служил всеотдайно на християнската общност – бил закрилник на бедни, вдовици и сираци, лечител на телата и душите. Завършил живота си в дълбока старост, живял праведно и угодно на Бога.
На 24 март повод да почерпят за имен ден имат Захари, Захарина и Хари. Името Захари е свързано с концепцията за памет и спомен, което му придава духовен и символичен нюанс. Произходът на името се корени в еврейската култура, но с течение на времето става популярно и в християнския свят, особено сред източноправославните общности.
