Всяка година на 18 януари празнуваме Атанасовден. Това е денят, когато християнската православна църква посвещава на Свети Атанасий Велики.

През IV и Vв. култът към Свети Атанасий и събрата му, пустинника и аскета Свети Антоний, се разпространява широко. Това личи по големия брой църкви и манастири, които носят името му.

Свети Атанасий защитавал страстно православната вяра. Като участник в Първия вселенски събор показал своя благодатно озарен ум, бранейки вярата от ереста на Арий.

След смъртта на архиепископ Александър на 28-годишна възраст заема неговото място като архиерей в Александрия. Бил жестоко преследван по времето на императорите Юлиан Отстъпник, Констанций и Валент. Живеейки в изгнание 15 години, дори се укривал в гробница. Жителите на Александрия обаче много настоявали пред император Констанций да върне епископа им и той го направил, защото се страхувал от бунт.

Светецът живял в постоянни спорове с еретиците, стараейки се да омиротвори църквата. Починал на 80г. през 373г. Датата 18 януари е денят, когато той бил върнат на своя епископски пост и затова се почита от православието.

Както Антоновден, така и Атанасовден е празник, на който хората правят много ритуали, за да се  предпазят от болести.

Затова, както и на предишния ден, се правят хлябове, които се мажат най-вече с мед  против болести. Това се отнася най-вече за чумата, която „се ражда” на тази дата. Затова се раздават медени питки за нея. Някъде те са оформени като куче, защото се вярва, че тя се страхува много от кучета.

За да няма чумна епидемия, на отделни места обичай е да се прави курбан от черно пиле или черна кокошка, наречен „кокоша църква”. Сготвят пилето или кокошката и раздават от ястието, тъй като болестите „бягат” от черно пиле. Перата му пък имат лечебна сила за деца, които се стряскат нощем. Раздавайки питка и курбан, хората казват: „Свети Танас да помага!”, за да пази светецът и хора, и животни от смъртоносни болести.

Около Атанасовден хората оглеждат колко дърва и храна им остава, за да преценят дали запасите ще са достатъчни до пролетта.

В някои краища на страната на Атанасовден хората посрещат слънчевия изгрев и задаващата се пролет, като се изкачват на високи могили край селото. Жените и децата  късат от първите пролетни цветя кокичета и кукуряк и се кичат за здраве и късмет.

Мъжете в плевенския край, за да отбележат затоплящото се време, събличат ризите си  и играят хоро. Но на други места на мегдана не се играе хоро, защото се вярва, че чумата избира жертвата си отвисоко, качена на някоя топола. Не се преминава и край високи дървета по същата причина.

На празника жените не бива да работят с куки или игли, защото ако се убодат, раната им няма да зарасне бързо. Не се захваща и никаква нова работа.

Освен това не трябва да варят леща и боб за предпазване на децата, цялото семейство и животните от болести. Не се яде и тиква, за да не се замае главата на човек и той да се разболее.

Добитъкът не се впряга, за да не се препънат животните и да не си счупят краката.

Днес празнуват: Атанас, Наско, Ахинора и Тинка.