Осемдесет процента от младите български мъже на възраст 16-29 години, или осем от всеки десет представители на силния пол у нас, живеят заедно родителите си, показват данни от анализ на Евростат за съжителството в ЕС на деца-родители през 2017 г.

Изследването потвърждава данните на доклад за младежта, който миналата седмица правителството е одобрило по предложение на спортния министър Красен Кралев, в който се казва, че масово до навършването на 30-годишна  възраст младите българи масово са на издръжка на родителите си и финансово.

При българските дами показателят е много по-нисък - едва 60 на сто от представителките на нежния пол у нас се задържат при родителите си до 30-годишна възраст. Средната възраст, на която младите българи са напускали родителите си, е била 30 години.

Средният показател за ЕС за съжителство деца-родители, е бил 68 на сто, като 73 на сто от младите европейци мъже и около 60 на сто от дамите са съжителствали с родителите си почти до 30-годишната си възраст през миналата година, сочат данни на европейската статистика.

Основната причина за това продължително съжителство между деца и родители в ЕС, както и в България, е била ангажираността на младите хора с образованието им и логистичната помощ, която по-възрастните са им оказвали при тяхното следване.

Втора основна причина, поради която както младите българи, така и някои европейци са съжителствали с родителите си, е бил показателят "риск от бедност и социално изключване". Тенденцията е била - колкото повече бедност - толкова повече поколения под един покрив.

Липсата на финансови средства е била основната причина за около 40 на сто от всички млади българи на възраст 16-29 години да живеят заедно с родителите си.

Пред нас по този показател е единствено Гърция, където 46 на сто от младите хора там са съжителствали с родителите си поради финансови проблеми.

НАЙ-РАНО НАПУСКАТ СЕМЕЙНОТО ГНЕЗДО МЛАДИТЕ ХОРА В ШВЕЦИЯ

В три северни държави-членки на ЕС младите хора най-рано са напускали семейното гнездо, като това най-бързо се е случвало в Швеция - средно на 19 години, в Дания - на 21 години и във Финландия - на 22 години. Други страни в ЕС, където младите сравнително рано са напускали родителите си са били: Люксембург и Холандия - средно на 23 години, Германия и Франция - средно по на 24 години и др.

В противоположния край на скалата най-дълго са оставали под родителския покрив младите хора в Хърватия - до 31,5 години, Малта - до 31 години, Словакия, България и Италия - до 30 години, Гърция и Испания - до 29 години и др.

Рискът от бедност е бил водеща причина за младите европейци да останат по-дълго при родителите си, показват данните на Евростат - тоест колкото по-богата е била държавата, толкова по-бързо младите хора са напускали дома на родителите си. И обратното.

Средният показател за бедност в ЕС за младите европейци на 16-29 г. е бил 28 на сто, като в тази ситуация са били около 22 милиона млади хора в Евросъюза.

Най-висок е бил делът на младите хора, които са оставали да живеят с родителите си в Гърция - 46 на сто, България - 41 на сто, Румъния - 40 на сто.

За другите ни съседи показателите са както следва - Сърбия - 43 на сто, Македония - 42 на сто и Турция - 40 на сто от младите хора там са живеели в условия на риск от бедност и заедно с родителите си.

Данните сочат, че решението на младите хора да преминат към независим живот и да напуснат родителското домакинство, увеличава повече риска от бедност за тях в бедните страни и по-малко - в богатите държави, отчита Евростат.