Какво правите със старите мебели? Да кажем, купили сте апартамент, правите ремонт, а вещите на стария собственик чисто и просто не ви трябват. Или старият верен диван вече е взел-дал, решавате се на така жадуваната реновация и хоп – бързо успявате да купите нов, някак примамвате приятели да го вкарате в хола по стълбите на 12-тия етаж.
Прекрасен момент – но има и едно „но“ – а старите вещи?
Някои ги даряват, други местят на село, трети плащат да бъдат извозени на сметище /или сами се заемат с тази досадна задача/... Има, разбира се, и още един вариант. Леко балкански, леко незаконен, леко възмутителен – изкарвате ги на показ край реката в някоя европейска столица, хвърляте ги на пролетнозелената тревичка, току пред блоковете на съгражданите. Да им се радват те и те да им берат грижите.
За съжаление, в София този сценарий не е банално предложение, а най-истинска гледка. Столичанка се натъкнала на „поникнали“ край Владайска река никому ненужни мебели – фотьойл, диван и матрак били захвърлени току до храстите, на броени сантиметри от коритото.
Мариела Маринова споделя за находката в софийска група във Facebook не за да се оплаква и възмущава, а за да потърси помощ за решаване на казуса. Преди някой друг да бутне мебелировката в реката и да стане още по-трудно да се извади. Дамата твърди, че е опитала да се свърже с някои институции, но е последвало „прехвърляне на топката“.
„Поникнали тази нощ. Няма друго да коментирам за това.
Искам да подам сигнал за нерегламентирано сметище. От сутринта правя опити да се свържа с инспектора на р-н „Възраждане“, но телефонът не работи. От столичния инспекторат ме орязаха и казаха да се насоча към районния. Някой има ли друг телефон за връзка с тях освен този, обявен на сайта?“, коментира Мариела Маринова.
Публикацията ѝ не оставя столичани равнодушни – хората са възмутени от поредния случай на безхаберие. Столичани смятат, че заради подобни прояви средата на живот е далеч от желаното, търсено от всички.
„Реката е доста мръсна в момента точно там… много е глупаво така на ръба да се оставят“, коментира Ина Бунова.
„И някоя нощ ще бъдат бутнати в реката. Не за първи път“, пише Калин Павлов.
„Простотия“, заключава Константина Хлебарова.



