На 1 януари България отбелязва Васильовден – един от най-светлите и символични празници в народния и християнския календар. Денят е посветен на Свети Василий Велики, но в народните вярвания той е много повече от църковен празник – това е началото на новата година, денят, който „задава съдбата“ за идните месеци.
Свети Василий Велики е един от най-значимите християнски светци, архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов и закрилник на бедните. В народното съзнание той се почита като покровител на дома, здравето и плодородието, а името му се свързва с благоденствие и защита от злото.
В народната традиция Васильовден е известен още като Сурва, Сурваки или Сурова година. Това е денят, в който децата сурвакат – с украсени сурвачки от дрян, символ на здраве, дълголетие и сила. Сурвакарите обикалят домовете и изричат благословии за здраве, берекет и щастие, а стопаните ги даряват с лакомства и пари.
Смята се, че първият човек, който влезе в дома на Васильовден, е изключително важен – той е „полазникът“. Ако е добър, работлив и усмихнат човек, годината ще бъде успешна.
Трапезата на Васильовден е богата и обредна. Традиционно се приготвят: баница с късмети – за здраве, любов, пари и успех; свинско месо – символ на изобилие и плодородие; жито, боб, питка – за берекет и пълна къща; вино и ракия – за здраве и веселие. Според поверието каквато е трапезата, такава ще е и годината – затова нищо не бива да липсва.
Народните вярвания повеляват на Васильовден:
да не се караме и не спорим;
да не заемаме пари;
да започнем деня с добри мисли и усмивка, защото „както я започнеш, такава ще е годината“.
На 1 януари имен ден празнуват: Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Венко, Венета, Василий и всички производни на името.
Васильовден не е просто дата в календара. Той е вяра в новото начало, надежда за по-добра година и напомняне, че всяка година започва с избор – какви хора искаме да бъдем и каква следа да оставим.
Нека Васильовден донесе здраве, мир и благоденствие във всеки дом, а новата година да започне с добро – защото доброто винаги се връща.