Когато през 1985 г. на пловдивския площад „Съединение“ се издига 12,5-метровата фигура на крилата жена с лавров венец, България отбелязва век от историческия акт, обединил Княжеството и Източна Румелия. Монументът е дело на скулптора проф. Величко Минеков в сътрудничество с арх. Лозан Лозанов и е създаден специално за юбилея – концентрирана скулптура на национална идея, сглобена буквално на ускорен кадър.
Идеята, която чака 60 години
Първият опит Пловдив да получи паметник на Съединението е още през 1925 г., когато на Четвъртък пазара тържествено е положен основният камък. Проектът обаче пропада и бетонният постамент дълго напомня за несбъднатото. Така градът посреща десетилетия без символа на 6 септември.
Едва в края на 1984 г. държавата взема решение Пловдив да бъде център на националните чествания за 100-годишнината. Следва впечатляваща мобилизация: за девет месеца пазарът е преместен, оформя се новият площад с монумента, завършва се пешеходният мост „Съединение“, прокарва се и най-дългият градски булевард – „Шести септември“, с подлез към площада. Официалното откриване е на 19 септември 1985 г.
„Ангелът на Съединението“
Скулптурата изобразява млада жена, вдигнала над главата си лавров венец – знак за постигната победа. Двете широко разперени крила символизират стремежа към единство и порива за свобода на разделените български земи. Монументът е излят от бронз и, както отбелязват изкуствоведи, мащабът му (12,5 м) и технологичната сложност го нареждат сред най-амбициозните творби на епохата.
Днес Паметникът на Съединението е естествен фон на всяко 6 септември в Пловдив. На площада е и експозицията „Съединение на България 1885 г.“ на Регионалния исторически музей – в сградата на някогашното Областно събрание на Източна Румелия, което вписва монумента в жива градска памет, а не просто в туристическа локация.
