Тя е Петя, а той - Анди. Тя е от старата ни столица Велико Търново, а той идва от далечния Манчестър - там, в онзи така бленуван и "идеален" Запад.

Двамата се запознали преди 10 години. Петя не планирала да стане английска снаха. По онова време дори не знаела езика.

Интерес обаче имала винаги, особено когато в региона започнали все по-активно да се заселват чужденци. Искала да разбира за какво говорят, как живеят… и така започнала да учи английски.

"Но не съм си представяла никога, че накрая ще се омъжа за англичанин, а това ще е вторият роден език на детето ми", споделя Петя пред Нова тв.

Анди дошъл през далечната 2005 година. Искал да си купи къща. Целил се в Нова Зеландия, но там било твърде скъпо, а нашата родина много приличала на мечтаната му дестинация - зелена, красива… Видял къща с обор и плевня и веднага си представил как ще създаде семейство, дом.

"Преди това прекарах няколко години по света. После се прибрах в родния си град - Манчестър, но не бях особено щастлив", спомня си Анди.

И тогава срещнал Петя.

Къщата им е строена през далечната 1932 г., но когато англичанинът попаднал на съкровището, сградата била изоставено едва преди няколко години. Всичко било там - стари мебели, дрехи…

"Осъзнах, че тук мога да водя много спокоен начин на живот. Не се налагаше да ходя до банката, за да си купя къща. Щеше да е моя", разказва Анди.

И така… заживяват там. В малко село с население от едва 25 души. Тяхното дете е единственото. Петя зарязва удобствата на големия град и шофира в продължение на минимум 10 км, за да стигне до супермаркет.

В селото има един единствен магазин, който работи 3 дни в седмицата и то едва за по два часа сутрин. Вътре има ракия и хляб. Ако човек иска нещо друго, трябва предварително да направи поръчка. Така са нещата на село. Такова е положението в много български села. Това е плачевният резултат от нарастващата демографска криза.

"В същото време обаче хората са по-добри тук. По-отворени са, готови да помогнат. Когато бях бременна, бабата до нашата къща винаги ни носеше плодове и зеленчуци от градината или пилешка супа. Това вече не се случва в града, загубихме го. Надявам се, че повече млади хора ще дойдат тук", разказва Петя.

И в действителност според нея се забелязва известна промяна - млади хора търсят бягството си в селата, създават дом, градина.

А Анди и Петя живеят спокойно. Той реставрира стари български печки. Някои са даже отпреди войната, от времето на Комунизма. От стари и счупени, стават нови, готови за ползване. От уста на уста... започнали да се продават. Купували ги предимно чужденци.

"Вие обичате новите неща. Аз винаги съм харесвал старите вещи. За мен беше важно в тая стара къща да изпъкне това, което е направено преди десетки години, вместо да го облепя с гипсокартон и да го направя в правилна форма", споделя британецът.

Петя пък… показва чудесата на българската ни кухня и родната ни култура. Учи ги как да приготвят така невероятните ни традиционни ястия. Ръководи кулинарен кръжок.

И повече сякаш не им трябва. Защото намират всичко, което им е нужно там, на село.