Разпети петък е - най-тъжният ден в християнския свят. Днес денят е посветен на Христовото разпятие, кръстната смърт и полагането на Исус Христос в гроба. Иронично, но на тази дата - 18 април, празнуват хората, чиито имена означават "победители".
Разпети петък
В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания.
Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество". На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията - от църковнославянски) на Исус Христос.
На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява тогава да не се яде нищо и да се пие само вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.
Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма.
Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста. На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа.
Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: "На този ден и птичката гнездо не вие". На Разпети петък през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.
Мнозина смятат, че ритуалът с минаването под масата носи здраве, късмет, а според някои и опрощава греховете.
Тези тълкувания са погрешни и са плод на суеверие, но битуват трайно сред хората. Минаването под масата всъщност е пристъпване към гроба Христов и има съвсем друго християнско тълкуване за събитията на Разпети петък.
Сутринта преди службата в средата на храма се прави постановка - издига се "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя светата Плащаницa, с каквато е било завит след свалянето от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните пристъпват към гроба Христов и благоговейно се покланят на плащаницата, преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ.
Вярващите целуват последователно Христовото тяло извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и грехът на човечеството. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.
Духовникът ни дава цвете за благословение и ни утешава, че само още малко гробът ще остане празен, защото Христос ще Възкръсне. Цветето занасяме вкъщи и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме Великия ден.
Това е истинското значение на "минаването под масата". Действия в храма не от суетна вяра за здраве, късмет, а още по-малко за прощаване на греховете - те могат да бъдат опростени само при покаяние и изповед.
На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара за т.нар. опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях - "Плачът на Богородица", е молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.
С Плащаницата после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
Всяка година на 18 април Православната църква почита паметта на Св. мъченик Виктор Никомедийски – смел християнин, който с непоколебимата си вяра вдъхновява поколения. Той живял през III век в град Никомедия (днешна Турция), когато християните били жестоко преследвани. Отказвайки да се отрече от своята вяра, Виктор понесъл жестоки мъчения и приел мъченическа смърт – с достойнство и преданост към Бога.
В православната традиция Св. Виктор е почитан като покровител на справедливостта, смелостта и вярата, а неговата духовна сила остава символ на непоклатимата християнска доблест.
На този ден имен ден отбелязват всички, които носят имената Виктор, Виктория, както и техните производни. Честит празник на всички с тези силни, борбени и вдъхновяващи имена!
В българския народен фолклор се вярва, че носещите името Виктор или Виктория са независими, целеустремени и със силен характер.
Обичаите включват палене на свещи за здраве и защита, както и молитви за сила и благополучие. В някои райони на страната се смята, че ако на този ден вали дъжд, годината ще бъде плодородна и изпълнена с успех.
Името Виктор произлиза от латинското “Victor” и означава “победител”. То символизира силата на духа, успеха и способността да преодоляваш трудностите.
