Главната улица на Пловдив е създадена според идеите на архитект Йосиф Шнитер в първия градоустройствен план на града. Тя е продължение на улица „Търговска” от площад Джумаята на юг до градината „Цар Симеон” в падината между Сахат тепе и Трихълмието.
Сградите по нея са изградени в края на XIX век и първите десетилетия на 20-и век по проекти на работили в България европейски архитекти и едни от първите българи, завършили архитектура в Европа – Вълко Вълкович, Александър Ставров, Стойко Стойков, Камен Петков и др.
Тези сгради формират изключителен ансамбъл, чиято регулация се отличава с няколко смени на посоката, и олицетворяват стиловото разнообразие в европейската архитектура през 19-и век – нео-барок, нео-ренесанс, нео-класицизъм, заменени като тенденция в началото на XX век от сецесиона.
Пловдивчани наименуват своята Главна улица „Княз Александър I” в памет на българския владетел, под чийто скиптър се осъществява Съединението. През 1977 година Главната е превърната изцяло в пешеходна зона – административен, търговски и културен център и средище за контакти на пловдивчани.
