За 14 години откакто е в еврозоната, Естония бележи икономически растеж, а заплатите са се увеличили със 154%. Страната от валутен борд става част от еврозоната през 2011 година.

Тогава средните доходи са под 800 евро, а сега - над 2000 евро. Говори човекът, осъществил прехода, без който приемането на еврото не би било възможно - естонският икономист и политик Хейдо Витсур.

Хейдо Витсур е първият финансов министър на Естония, след като прибалтийската държава печели независимостта си от Съветския съюз. През 1992 година се взимат две важни решения - преминава се към смяна на руската рубла с естонска крона и страната влиза във валутен борд. Питаме го за спомените му отпреди 33 години.

"Спомням си, че преминаването към естонската крона беше почти като национален празник. Хората очакваха идването на кроната и я приеха с ентусиазъм. Беше като ново обявяване на независимост. Вярно е, че тогава имахме много малко пари в крони и бяхме много бедни. Но преминаването от крона към еврото се случи сравнително лесно", каза Витсур пред БНТ.

Не е лесно решението страната да въведе валутен борд. Първоначално естонската крона е фиксирана към германската марка, а по-късно – към еврото. При присъединяването си към ERM II, или така наречената чакалня на еврозоната, през 2004 г. и при приемането на еврото през 2011 г. курсът остава непроменен.

"Естония, както и България, използваше валутен борд, и при фиксиран курс преминаването към еврото е много просто. Трябва само да направиш едно деление. В Естония трябваше цената в крони да се дели на 15,6466. Това е доста досадно. Докато в България, трябва само да се дели на две и вече имаш цената в евро. Хората знаят това, и за бизнеса е също много лесно. Технически, разбира се, трябва да се обменят пари, трябва да се свикне с новите банкноти, но в епоха, когато се използват много банкови карти и почти всички плащания са електронни, за хората това е почти незабележимо", коментира Витсур.
Витсур, който сега е главен икономист на една от банките в Естония, смята, че няма да има ценови шок у нас с приемането на единната валута.

"Мисля, че както в Естония, така и в България ще се появят приказки, че цените ще се повишат. Но нищо не се повиши. Особено в България, където е лесно да се контролира цената - просто трябва да бъде наполовина. Или ако има строг контрол. Някои търговци тук се възползваха от това, че хората не умеят да изчисляват добре. Но паника нямаше. Изчезна само едно нещо - двойното обозначаване на цените, което традиционно се въвежда в страните, които се готвят да се присъединят към единната валута".
Икономистът не приема страха, че България ще загуби суверенитета си, когато левът бъде заменен.

"Тъй като Естония не използваше паричната политика, която може да води една централна банка, а системата на валутен борд. И, на практика, парична незавиимост просто нямахме. Вашата валута - левът, вече няколко години е тясно свързана с еврото. И нашата крона също беше свързана. В паричната политика нищо не се променя", заяви Витсур.
Витсур дава и различна гледна точка на повишаването на цените в Хърватия - последната страна, приела еврото с обяснението, че ако си заобиколен от богати съседи, това вдига цените на родна земя.

"Естония вече е много скъпа държава по отношение на цените, и затова нашата индустрия губи конкурентоспособност. Например, ние сме с 20% по-скъпи от Литва. А в Литва всичко върви по-добре през последните 5 години и ни изпреварва по основните макроикономически показатели. Нашата икономика запада, защото цените са прекалено високи, а производителността не расте толкова бързо. А при вас, тъй като цените са сравнително ниски, вие сте конкурентоспособни.

Но как си обяснявате процесите, които се видяха в Хърватия, свързани с еврото?

Не съм гледал техните показатели последно, но мисля, че причината е същата като в Естония. Тъй като Хърватия е близо до Словения и Австрия, където цените са по-високи, хората просто свикват с по-високи цени. Ходят в Словения и Австрия, и просто привикват, че такава е цената. Освен това, австрийци и германци започнаха да пътуват повече до Хърватия след въвеждането на еврото и започнаха да купуват повече стоки. Същото се случи и при нас с финландците – идваха, гледаха колко е евтино и купуваха, и купуваха. Естествено, търговците увеличаваха цените, защото търсенето беше голямо. Мисля, че именно това търсене от Австрия и Германия доведе до поскъпването в Хърватия. Не пряко заради еврото, а заради това, че повече чужденци започнаха да пазаруват там", коментира икономистът.

Политикът и икономист, който пряко участва в осъществяването на прехода в прибалтийската държава, смята че там този процес там е завършен, но признава, че трябва да минат още години.

"В психологията на хората са останали някои следи. И те остават за дълго, защото културата се променя едва за три поколения, не по-рано. Тоест, някои навици са останали", каза Витсур.