Какъв е шансът да се родят петзнаци? А еднояйчни? Вероятностите сигурно ще ви шокират, но да - шансовете са нищожни.
Никой не би могъл да знае - дори и Елзире Дион, че ще роди петзначки. Тя подозира, че носи близнаци, но възможността за пет бебета не й минава през ума.
И защо да е иначе? Лекарите казват, че шансовете за естествено раждане на петзнаци са около един на 55 милиона, а появата на еднояйчни петзнаци - невъзможна.
Но на бял свят идват сестрите Дион, които са единствените еднояйчни петзнаци в света.
Петте момичета са родени на 28 май 1934 г. - два месеца преди термина на майката, в село, разположено в северната част на канадската провинция Онтарио. Заедно те тежат малко над 6 кг.
Те се раждат със сериозни дихателни проблеми, а условията в селската къща, в която липсват топлина и електричество, не помагат за оцеляването им. Местният лекар обаче върши невероятна работа, поддържайки петте недоносени бебета живи при тези трудни обстоятелства и без достъп до медицинско оборудване.
След като новината за чудотворното раждане се разпространява в Северна Америка, репортери и фотографи се изливат в малкото селце, последвани от хиляди любопитни зяпачи. Те се събират пред къщата, надничайки през прозорците. Някои се подиграват на родителите, други им предоставят парична помощ.
С бащата се свързват различни организации, предлагащи да му платят, за да покажат бебетата на света. Мъжът има нужда от парите, но се колебае как да постъпи. И търси съвет от местния свещеник. Той не само го окуражава, но и дори се превръща в негов бизнес мениджър.
Впоследствие бащата Дион се разколебава и опитва да развали сделката с организаторите на Чикагския панаир, но те отказват. Двамата родители, посъветвани от адвокат, прехвърлят попечителството на децата на Червения кръст за период от две години, за да ги защитят от експлоатация.
В замяна на това организацията построява къща срещу тази на родителите, в която да живеят момичетата. В нея те се чувстват като принцеси.
Месеци по-късно обаче правителството приема законопроект, който лишава семейство Дион от правата над децата им и петзначките се оказват под опеката на държавата. Скоро детската им стая се превръща в истинска бебешка зоологическа градина.
Отвън има площадка, позволяваща на туристите да наблюдават сестрите, докато играят. За момичетата се грижат три медицински сестри, икономка и две прислужници. Трима полицаи ги охраняваха неплекъснато.
Целият имот е заобиколен от висока бодлива ограда. Навсякъде висят знаци, гласящи "Пазете тишина“, "Забранено правенето на снимки".
Момичетата са отглеждани в строга рутина. Те се будят в 6:30 ч., пият портокалов сок и рибено масло, след това къдрят косите си. Преди закуската казват молитва, играят 30 минути, следват 15-минутна почивка и медицински преглед. Вечерята се сервира точно в 18 ч. Преди лягане си играят тихо и казват вечерните си молитви.
Когато момичетата порастват, те започват да се появяват в реклами на всякакви продукти. В магазините за сувенири се продават техни снимки в рамка, на чаши, чинии, книги, пощенски картички и кукли.
Баща им също отваря магазин за сувенири точно срещу детската им стая. Петзначките участват и в три холивудски филма. За деветте години, прекарани в Quintland, както наричат къщата им, те донасят повече от 50 милиона долара общи приходи от туристи на държавата.
През този кратък период къщата им е най-голямата туристическа атракция на Онтарио, надминавайки Ниагарския водопад.
През 1943 г. - след деветгодишна юридическа битка, Олива и Елзире Дион отново получават попечителството над децата си. Но събитието не е щастливо. Богатството е преобразило семейството. Елзире се отнасяше грубо към тях, обижда ги и ги бие. Баща им започва да ги малтретира сексуално, пише profit.bg.
„Не се отнасяха с нас като с деца“, казват Анет и Сесил пред The New York Times през 2017 г. „Ние бяхме техните слуги, роби. Не бяхме хора. "
След като навършват 18 години, петте момичета се местят в Квебек. Емили умира на 20-годишна възраст от нелекуваната й епилепсия. Мари си отива от този свят през 1970 г. сред кръвоизлив в мозъка.
Дотогава сестрите получават своя дял от състоянието на семейството - по 183 000 долара всяка (днес равняващи се на 1.3 милиона долара). През 1998 г. трите останали момичета подават иск срещу правителството за експлоатация и получават 4 милиона долара обезщетение.
Ивон умира през 2001 г. През 2012 г. синът на Сесил изпразва банковата сметка на майка си и изчезва, оставяйки я отново на милостта на държавата. Днес тя е в държавен старчески дом. Анет живее в Монреал.
