Пандемията от коронавируса изненада света. Едва ли светът скоро напълно ще се справи с вируса, но е важна посоката , в която вървим.

Някои страни успяха да вземат ситуацията под контрол, а в други се разрази пълна катастрофа.

Двама руски изследователи - Ярослав Ашихмин и Фаина Филина, с помощта на чужди колеги анализираха данните от няколко държави и големи градове, за да изяснят кои са основните фактори на успеха в борбата с К-19. Изводите са публикувани в доклад, най-интересните моменти от който обобщава “Новая газета”.

Ранно въвеждане на карантина

Карантината ограничава скоростта на разпространение на инфекцията и колкото по-рано се въведе, толкова е по-ефективна. Забавените темпове на развитие на заразата позволяват на здравните системи да не прегреят в пика на епидемията. Пълна карантина бе въведена единствено в Китай, но само така една страна с огромно население успя да ограничи броя на заразените до 5,85 на 100 хиляди. Във Великобритания, където мерките бяха въведени сравнително късно, този брой е 35 пъти по-висок, а в Испания - 81 пъти. Сега цял свят следи внимателно Швеция, която изобщо не въведе строга изолация и дори ресторантите не бяха затворени. Да се анализират резултатите от шведския модел обаче, е рано, смятат Ашихмин и Филина.

Контрол на карантината и отговорност от нарушителите.

Според оперативния щаб за борба с К-19 в Москва над 40% от хората прекарват болестта безсимптомно. Така че, излизайки от дома си, хората трябва да изхождат от предположението, че всеки навън е болен. Карантината е ефикасна мярка за задържане на ръста на заболяването, но трябва да се спазват правилата.

Извън Швеция и Южна Корея с тази цел се използват спецсредства за контрол - пропуски, камери, глоби, полиция проверява документите на хората и с каква цел са излезли навън. В САЩ, ако болен наруши задължителната самоизолация и зарази някого, рискува глоба от 100 000 долара или 1 г. затвор. Ако се стигне до смърт, глобата скача на $ 250 000 и 1 г. затвор. За излизане без важна причина в Испания глобяват от 600 до 10 400 евро.

В Италия глобата е от 400 до 3000 евро. От 1 до 12 г. затвор може да получи диагностициран с К-19, който е заловен извън дома си. Във Франция първото излизане без уважителна причина се наказва със 135 евро, второто - с 200 евро, а системният отказ от спазване на правилата - с 6 месеца затвор и глоба от 3700 евро.

Най-сурово към недисциплинираните се отнесе Китай. За онези, на които им е съобщена диагнозата, но продължават да посещават обществени места, бе предвидена смъртна присъда. А които откажат да бъдат проверени на влизане в страната, получават глоба от 5000 юана (700 долара).

В много малко страни се разчита на високата социална отговорност. Така постъпи Швеция, където хората стриктно спазват дистанция. Горе-долу същият модел бе избран и в Южна Корея. Там още в началото, когато заразените не надвишаваха 100, гражданите почнаха да носят маски, ръкавици и да спазват разстояние от 2 метра помежду си.

Стратегическо планиране и трансформация на медицинската мрежа.

Един от факторите за борба с пандемията стана централизирането на здравната система и готовността оперативно да се променят профилите на болниците и отделенията. Децентрализираната система се оказа по-малко ефикасна.

В САЩ голяма част от болниците са частни и не зависят една от друга. В условията на пандемия всяка от тях се грижи за собствените си запаси. Най-големите центрове получават необходимите средства за защита и техника, а малките не могат да си го позволят и се закриват. В такива страни достъпът до здравеопазване става още по-труден.

А в Германия цялото оборудване на болниците (включително къде колко респиратора има) фигурира в единна информационна система. Така, ако който и да било пациент в тежко състояние попадне в спешното отделение в Берлин или Мюнхен, в единния справочник веднага може да се провери как най-бързо да му се осигури апаратно дишане.

Запас от “тежко” оборудване бе създала и Франция покрай предишните епидемии от ТОРС и МЕРС.

В много държави леглата в инфекциозните отделения бързо започнаха да не достигат. Спешната промяна на профила на някои болници, разширяването на интензивните отделения и изграждането на полеви болници помогнаха да бъдат спасени хора. Особено ефективна се оказа подготовката на болниците още преди да се появи необходимост от допълнителни мощности. На практика всички страни освен Южна Корея бяха принудени да увеличат броя на леглата и да се обърнат за помощ към доброволци - военни, студенти, пенсионери. В някои случаи - като в Швеция - болница бе оборудвана в изложбената зала в Стокхолм, пише "24 часа".

Успехът на Германия пък до голяма степен бе определен от наличието на предварителен план в случай на пандемия. За първи път бяха приложени законите за извънредното положение, приети през 1968 г. Препоръките за борба с К-19 се дават централизирано от института “Роберт Кох”. Мерките засягат защитата на населението и стратегията и тактиката, които трябва да бъдат следвани от здравната система. От препоръките на института се ръководят всички клиники в страната. 

Достатъчно средства за индивидуална защита, особено за лекарите

Средствата за индивидуална защита имат ключова роля за запазване на здравето на медицинския персонал, затова за успешна борба с вируса те трябва да са достатъчно. Най-тежък е дефицитът на такива средства в САЩ и Италия, където нивото на заразените е крайно високо. По свидетелства на лекари на медицинския персонал в тези страни даже му се налага да си шие сам защитни средства. В Италия броят на заразените лекари превишава два пъти този на регистрираните в Китай в пандемията. Големият брой заболели медици силно натоварва здравните системи, тъй като няма кой да се грижи за болните. Масовото инфектиране на лекари в Ню Йорк доведе дотам, че в някои болници броят на персонала падна до критични нива.

Достатъчно респиратори и медицинско оборудване

Апаратите за изкуствена вентилация на белите дробове могат да спасяват пациенти в тежко състояние. Разпространяваните твърдения, че пациентите не бива да бъдат поставяни на апаратно дишане, не са съвсем коректни. Това е крайна мярка, когато няма друг начин животът да бъде съхранен.

За жалост, много страни се оказаха неподготвени за повишената нужда от респиратори. В САЩ и Италия се стигна дотам лекарите да решават на кого да спасят живота и на кого - не. А централизираната система в Германия, където в реално време са достъпни данни за свободното оборудване, се оказа много ефективна.

Създаване на централизирани канали за информиране на гражданите

Особено важно в борбата с К-19 е информирането на гражданите за ситуацията и мерките, които се предприемат. При получаването на недостатъчна или неточна информация хората се поддават на паника и се презапасяват със средства за защита като маски например, което създава дефицит. Те могат да започнат да се отнасят несериозно към режима на самоизолация и да го нарушават.

Затова е важно всеки да разбере добре защо се налага да си седи у дома, да не посещава възрастните си роднини и да спазва хигиена и социално дистанциране. Там, където хората имат по-голямо доверие в ръководството на града или страната, те по-сериозно се отнасят към установените правила. Затова към принципа за създаване на централизирани канали на информация се придържат много страни.

Спазване на мерките за хигиена

Хигиената е най-важна за противодействие на разпространението на инфекции както в болниците, така и на обществените места. Така в Париж са създадени строги протоколи за хигиена и използване на индивидуални защитни средства, които се следват от лекарите, а южнокорейците не само безотказно следват правилото за често миене на ръцете, но и използват дезинфектант преди всяко влизане в магазин. В Германия първоначално бе въведено задължително носене на предпазни маски в обществения транспорт и на обществени места.

Масово тестване и проследяване на контактите на заразените

Най-яркият пример за масово тестване на населението демонстрира Южна Корея. Тя дълго време заемаше второ място по брой заболели, но темповете на разпространение бяха така пресечени, че в последните дни страната не обявява случаи на вътрешна зараза, а само по няколко внесени от чужбина. Смъртността също е много ниска - 0,4 на 100 000 души. В столицата Сеул има само няколко починали. Тези резултати бяха постигнати благодарение на изключително активното и масово тестване на населението. Южна Корея създаде и много ефективна верига на проследяване на контактните лица. Властите в сътрудничество с полицията проследяваха първия и втория кръг на контактите като в детективски сериал.

В Германия тестове за откриване на коронавируса бяха разработени още преди да се появят заразени. Собственото производство позволи да започне масова проверка и в момента Германия е на трето място в света по направени тестове - над 1,3 млн. На редовни тестове е подлаган и медицинският персонал. Тази стратегия позволява не само да се изолират заболелите и да се предотврати разпространението на вируса, но и да бъдат разкрити онези, които нямат симптоми, но заразяват околните. В Швеция пък заложиха на тестване за антитела. Резултатите на проверения медицински персонал показват, че около 30% от работещите в болниците имат антитела срещу К-19.