В събота главният коментатор на "Ди Велт" Жак Шустер писа: "Германците може да се самозалъгват, че нямат нищо против чернокожите, но забравят едно: нашите чернокожи са турците, арабите, румънците и българите. Който не го вярва, нека поговори с някой представител на тези групи и да научи какво им се налага да изслушват, когато си търсят жилище в Лайпциг, Люнебург или Котбус, в Кил, Гьорлиц или Гелзенкирхен."

Разбира се, Шустер сгъстява боите, както често пъти правят колумнистите, за да грабне вниманието на читателите. Но въпреки това в горчивия му извод има и доста истина. „За българите и румънците не знам, но за турците е вярно" – каза по този повод моя близка германка. И изреди приликите: живеят в свои затворени общности, практикуват обикновено ниско платени професии, винаги ги подозират в изостаналост и недостатъчен стремеж към образование. И, да: на трудовия и жилищния пазар често пъти са сред прецаканите.

За различията трябва да се говори

Както заради предубежденията на работодатели и наемодатели, така и по други, по-скоро обективни причини.

Защото те често пъти са по-ниско квалифицирани, с недостатъчни езикови познания, не особено платежоспособни, а идват и със своите нрави и култура, с многочисленото си домочадие и с понякога странни хигиенни навици. Всичко това може да не е норма, но не е и абсолютно изключение. И за него трябва да се говори, защото иначе същинските расисти и фашисти (каквито има в Германия, макар и малко) удобно ще се настанят в тази полемична ниша.

В същото време обаче както турците в Германия, така и пристигналите доста по-късно граждани на България и Румъния, не са коренно население: те имат свои родни страни, обикновено поддържат връзки със семействата си там, изпращат пари, строят къщи, връщат се на почивка или за пенсионерските си години.

Така че, дори ако преувеличим не особено острите противоречия между германците и тези пришълци, пак ще си останем далеч от драмата на афроамериканците в САЩ, които няма къде да избягат от расизма. Въпреки нелепо-злобните подмятания, които ще прочетете включително и в български дискусии по въпроса: „Да си вървят в Африка!", пише Дойче веле.

Кои са българските граждани

От авторите на подобни „остроумия" често пъти ще чуете, че ромите трябвало да си вървят в Индия. И точно тук стигаме до пресечната точка между расизма в САЩ и расизма в Европа. Защото всъщност именно ромите (и групата синти) са онова коренно население в Европа, което често се натъква на враждебност, дискриминация и расизъм – в едни страни повече, в други по-малко. Сред стотиците хиляди българи и румънци, които тръгнаха на гурбет към Европа, има, разбира се, и много роми. В България понякога ще чуете и глупавата реплика, че трябвало да се прави разлика между „българи" и „български граждани" – демек, ромите са втора категория и не бива да ни посрамват пред света.

В интерес на истината, пристигащите от България и Румъния често пъти бедни и объркани хора, в Германия не правят особено добро впечатление: не владеят езика, не практикуват квалифицирани професии, битовата им култура е на по-ниско равнище, не умеят да се интегрират, от немай къде понякога вършат дребни престъпления и т.н.