Едва ли има българин, който да не е усетил пловдивския феномен Капана! Мястото, в което повече чувстваш, отколкото гледаш. Уникално е, чисто пловдивско си е, но не е заслуга само и единствено на днешните пловдивчани. Защото още по време на Османската империя, когато се обособява в пространството между главната търговска улица „Узун чаршия” и северозападните склонове на Трихълмието в Пловдив, квартал Капана става най-своеобразното, многолюдно и посещавано място под тепетата.
Евлия Челеби в средата на ХVII век нарича този квартал „Тахтакаленската чаршия”, като разказва, че „рибарският, платнарският и ахтарският пазар са много богати. Има един гевгирен, богат безистен със здрави врата. Ценните стоки на целия град се намират в него.”
През следващите два века това е занаятчийското и търговско сърце на града с работилниците на майсторите от всички еснафи – абаджии, папукчии, кюркчии, кожари, сарачи, железари, медникари, златари.
На място производителите предлагат своите изделия. Много от тесните и криви улички носят техните имена и превръщат квартала в лабиринт, откъдето идва и името му.
Новите европейски стоки в края на ХIХ век унищожават традиционните занаяти и завинаги падат кепенците на техните работилници. Недалновидността на управниците ликвидира и знаковите Куршум хан и Безистена.
Остава само споменът от старите фотографии и съжалението, че някъде надалеч от Пловдив те са запазени и днес са търговски центрове или многозвездни хотели.
