"Пълно мълчание. Това ли струва животът на човек от спешната помощ? Това ли сме ние – трета категория труд, но първи на терен, когато става въпрос за човешки живот? Всеки ден на риск, всеки ден на ръба – и накрая тишина." Тези болезнени въпроси задава Станислав Щирков - колега на водача на линейка, загинал в смъртоносната катастрофа в Търновско.

 Във фаталната съботна вечер два екипа на Центъра за спешна медицинска помощ са пътували от Павликени към Търново.

По първоначална информация, едната линейка е превозвала майка с бебе, а другата – родилка. Именно вторият автомобил се е ударил челно в автобус, като при сблъсъка на място е загинал шофьорът.

Трагедията предизвика силна емоционална реакция сред колегите на загиналия. В публикация във Facebook Станислав Щирков описа болката от загубата и постави остри въпроси за общественото отношение към работещите в спешната помощ.

„Днес загубихме един от нас. Колега, който не просто караше линейка, а спасяваше животи. Човек, който е тръгвал на всяко повикване, без да пита, без да се колебае, без да мисли за риска за себе си. Човек, който е бил там, когато някой друг е имал най-голяма нужда“, пише Щирков.

Според него има липса на институционална и обществена реакция, което намира за  особено болезнено. Той прави и сравнение с други професии в системата за сигурност.

"И нека го кажем ясно – ако беше полицай, днес щеше да има изявления, съболезнования, реакции от синдикати, медийно внимание. Щеше да има шум, съпричастност, позиции", възкликва Щирков.

"Поднасяме най-искрени съболезнования на семейството и близките. Няма думи, които да утешат такава загуба. Остава ни само да сведем глава и да помним. Почивай в мир, колега. Няма да бъдеш забравен", заключава Щирков.

Вижте и цялата публикация, споделена от Станислав Щирков:

"Днес загубихме един от нас.

Колега, който не просто караше линейка, а спасяваше животи. Човек, който е тръгвал на всяко повикване, без да пита, без да се колебае, без да мисли за риска за себе си. Човек, който е бил там, когато някой друг е имал най-голяма нужда.

Болката е тежка. Несправедливостта – още по-голяма. Защото зад волана не стои „просто шофьор“, а част от екипа, част от системата, част от всяка спасена съдба.

И нека го кажем ясно – ако беше полицай, днес щеше да има изявления, съболезнования, реакции от синдикати, медийно внимание. Щеше да има шум, съпричастност, позиции.

А сега? Пълно мълчание.

Това ли струва животът на човек от спешната помощ?

Това ли сме ние – трета категория труд, но първи на терен, когато става въпрос за човешки живот?

Всеки ден на риск, всеки ден на ръба – и накрая тишина.

Поднасяме най-искрени съболезнования на семейството и близките. Няма думи, които да утешат такава загуба. Остава ни само да сведем глава и да помним.

Почивай в мир, колега. Няма да бъдеш забравен."