Приключи разследването на "Военна полиция" по авиоинцидента със самолет МиГ-29 на 09 юни, при който загина майор Валентин Терзиев.

Отделът за разследване на авиационни произшествия е оформил в доклада си 3 основни версии за причините, довели до авиоинцидента, като посочва една от тях за най-вероятна.

Министърът на отбраната има готовност да предостави изготвения доклад от "Военна полиция" на прокуратурата, която продължава разследването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. До 3-4 седмици предстои да бъде снет и записът от т.нар. "черна кутия" в специализирана лаборатория на производителя в Руската федерация.

Началникът на отбраната е заповядал да се оцени степента на приложимост на регламентиращите документи, касаещи летателната дейност във ВВС при съществуващите ограничения на летателен ресурс. Бяха изпълнени необходимите мерки за недопускане на аварийни ситуации и се възстановява плановата летателна дейност на изтребителната авиация, съобщиха от Министерството на отбраната. 

ПЪРВА РАБОТНА ВЕРСИЯ: ОТКАЗ НА АВИАЦИОННАТА ТЕХНИКА В ПОЛЕТ.

ВТОРА РАБОТНА ВЕРСИЯ: РАЗРУШАВАНЕ НА ИЗТРЕБИТЕЛЯ ИЛИ ПОРАЗЯВАНЕ НА ПИЛОТА ОТ ОСКОЛКИ ВСЛЕДСТВИЕ РАЗРИВА НА РАКЕТАТА

ТРЕТА РАБОТНА ВЕРСИЯ: СРЕЩА НА САМОЛЕТА С ВОДНАТА ПОВЪРХНОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА ЗАГУБА
НА ПРОСТРАНСТВЕНА ОРИЕНТАЦИЯ ОТ ЕКИПАЖА.

Комисията счита, че ситуацията в полет се е развила по следния начин:

До момента на констатиране, че скоростта на мишената се увеличава спрямо нормалната очаквана, имаме нормални условия на полета. След тази констатация увеличаването на динамиката на сближение с целта чрез подаване на команди за увеличаване на скоростта до 800км/ч и намаляване на височината до 2000 м, с цел да се осигури повече време за работа по мишената на фона на по-бързата ѝ загуба на височина, води до усложнени условия на полета.

В етапа на снижението и сближението с целта пилотът се стреми да поддържавизуален контакт с нея, като управлява изтребителя така, че да я държи визуално в горната част на ИЛС (индикатор на челното стъкло). Този факт, съвместно с плавното снижение (съпроводено с малки линейни и ъглови ускорения и претоварвания), създава зрителна илюзия у пилота, че целта се намира над него (такова е и упражнението - стрелбата по мишената трябва да се извърши с принижение спрямо целта). В динамиката на сближение и атака по мишената, вниманието на пилота е концентрирано върху захвата на целта и работата с органите за управление на въоръжението в кабината, а не върху параметрите на полета (скорост, височина, пространствено положение). След пуска на ракетата, пилотът предприема стандартния маньовър за излизане от атака надясно.

Комисията счита, че тук ситуацията прераства в сложна, тъй като най-вероятно пилотът не е проконтролирал положението на самолета спрямо хоризонта преди започване на този маньовър, именно поради създадената у него зрителна илюзия, че целта се намира над него и той е извършил стрелбата от положение на хоризонтален полет, а в действителност е бил в сравнително плоско пикиране и стрелбата по мишената е извършена с превишение спрямо нея, на фона на морето. Запасът от височина, който е притежавал самолетът след пуска на ракетата, е дала допълнителна увереност на пилота, че ще излезе безпроблемно от атака, тъй като в съзнанието на пилота до момента полетът за сближение и атака е бил контролиран и управляем.

Започването на завоя надясно с висока скорост (над 900км/ч) в режим на снижение води до прерастването на ситуацията в аварийна. Комисията счита, че до последния момент на полета пилотът не е възстановил правилната ориентация за положение в пространството и затова не е предприел действия за излизане от аварийната ситуация, което е довело до прерастване на ситуацията в катастрофална. Основание за тези заключения е фактът, че в последния момент преди прекъсване на радиовръзката и изчезване на отметката на изтребителя от радара пилотът със спокоен глас започва стандартния доклад за изключване на главния включвател на системите за управление на въоръжението и за нормалната работа на двигателите.