Разлики в състава са открити при четири продукта, които се продават както в България, така и в Западна Европа.

Анализ е извършила Комисията за защита на потребителите за изследване на храни и напитки, закупени от Германия, Испания, Унгария, Португалия, Гърция. ИИзследването показва, че при продуктите масло, шоколад, бонбони и риба тон има разлика.

В рамките на проучването са закупени 11 продукта от страната и от страни от Западна Европа. Освен при четирите стоки, изброени горе, при консерви с грах и царевица, се наблюдава значително различие в показателите, а при зехтин, спагети и три вида алкохол не се установяват никакви разлики, пише Труд.

При швейцарските шоколадови бонбони Lindt в България са открити с 13% повече протеини и с 4% повече мазнини, в сравнение със същия продукт, който се продава на европейски пазар. Захарите в луксозните бонбони са с 8% по-малко в българската опаковка, а въглехидратите са със 7% занижени. Според доктор Сергей Иванов повечето протеини в продукта, не можело да се тълкува еднозначно дали променя вкусовите качества към по-добър или по-лош вкус, тъй като това означавало повече сухо мляко, но и по-малко какао, а ако протеинът е висококачествен това също можело да се тълкува положително.

В популярната марка шоколад Milka с лешници има с 15% по-малко протеини в сравнение от закупения продукт от Западна Европа и с 9% повече въглехидрати, което прави продукта в България с по-никса енергийност сравнение с този в Европа. Мазнините в него също са по-малко (-7%).

При маслото President у нас има с 20% по-малко протеини, но с 200% повече въглехидрати. Но според Сергей Иванов тези 200% всъщност означават с около грам повече въглехидрати.

Съществена разлика има при консервите Bonduelle, закупени от Германия, Испания, Унгария, Португалия, Гърция и аналозите им на пазара в България. У нас те съдържат с над 30% повече въглехидрати, по-малко влакнини (-20%), захари (-40%), тъй като грахът и царевицата може да са от различни сортове. “Обяснимо е защо има такова голямо разминаване. Няма как градчетата или зърната от царевица да са с едни и същи показатели, да са от различни реколти или географски показатели”, казва Сергей Иванов. При консерви Rio Mare с риба тон пък има по-малко сол с една пета от аналога на продукта в Европа. Протеинът в нея е с 5% повече, а въглехидратите с 10% по-малко.

Това според председателя на КЗП Димитър Маргаритов не означавало двоен стандарт, тъй като не ядем нито по-опасни храни, нито с по-лош състав. Но трябва да се обърне внимание на разликата в състава на храни на един търговец, които се продават у нас и в Европа. Въпреки че той не даде дефиниция какво е „съществена разлика“ в продуктите у нас и на Запад, нито дали разликата в състава влияе на вкусовите качества по определен начин.

В методологията на изследването са включени състав, етикет, но не цена или вкус на продукта. Според Маргаритов разминаването в съставките при някои продукти са в полза на България, но други в полза на европейските държави. „Не ядем по-лоша храна в България“, категоричен бе той, но в крайна сметка КЗП ще се обърне към Европейската комисия. „Нужно е да се формира дефиниция какво е „съществена разлика“ в състава на продуктите и да се сложат граници по продуктови групи. В случая, че има разминавания, това да се приеме за нелоялна търговска практика и търговецът да бъде санкционира“, допълни той.

Проучването е в рамките на проект „Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики 811238 – CONC-CPC-2017 България“, финансиран от Програмата на Европейския съюз за потребителите (2014-2020), а стойността му е 169 милиона евро.