На 14 септември Православната църква празнува Кръстовдъжение (или Въздвижение на Светия Кръст) - Кръстовден, един от най-важните празници в християнския календар. Този ден е посветен на откритото през 326 г. от св. Елена, майката на император Константин Велики, парче от Кръста, на който е бил разпънат Иисус Христос.

Според православната традиция, след като император Константин обявил християнството за официална религия в Римската империя, неговата майка св. Елена предприела пътуване до Йерусалим с цел да намери Светия Кръст. Тя извършила задълбочени разкопки на мястото на разпятието и успяла да открие три кръста. За да идентифицира точно Кръста на Христос, св. Елена прибегнала до чудо: с помощта на религиозни служители, тя излекувала болен човек, като го докоснала с един от трите кръста. По този начин бил потвърдено, че намереният кръст е именно този, на който Христос е пострадал.

Въздвижението на Светия Кръст е празник, който символизира победата на Христос над смъртта и греха. В този ден вярващите отдават почит на Кръста като символ на Божията любов и спасение. Църковната служба включва специални богослужения, които подчертават значението на Кръста в християнската вяра. На празника се извършва тържествено въздигане на Кръста, което е не само акт на почит, но и духовен символ на победата на живота над смъртта.

По време на празника, православните християни участват в литургии и молитви, които изразяват тяхната благодарност и покаяние. Празникът служи и като напомняне за жертвата на Христос и неговото значение за спасението на човечеството. Освен церемониите в църквата, на Кръстовдъжение се провеждат и процесии, в които вярващите носят и целуват икони и кръстове, отбелязвайки със своята вярност и отдаденост този свещен ден.

Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в нощта на 13 срещу 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.

Традиционно в навечерието на празника хиляди поклонници от цяла България се събират на Кръстова гора. От няколко години в Кръстова гора се пази и парченце от Христовото разпятие. То е вградено в специално изработено за тази цел разпятие.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На този ден празнуват всички с имена: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци, като се отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.