На 14 септември Православната християнска църква чества един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че днес всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден, за други празникът е известен като Кръстов ден.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Какво се прави на Кръстовден?

На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.

На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С този празник започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Какво се яде на Кръстовден?

На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита , украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се казва „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли”. Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

На този празник се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната трапеза освен обредния хляб задължително трябва да присъства зелник с праз лук, печена тиква и грозде.

Молитва за Кръстовден

В народните поверия се казва, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта срещу този ден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.

Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Във видеото може да видите отбелязването на Кръстовден от Българската православна църква:

Кой празнува на 14 септември?

На 14 септември Кръстовден имен ден празнуват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден празнуват и чакръкчиите.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци, като се отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.