Нивото на язовир "Жребчево" е критично ниско – малко под 19%. Основна причина за това е продължителната суша, а ситуацията създава пряк риск за напояването на земеделските земи в Сливенско и Ямболско.

"Жребчево" - пети по обем и четвърти по площ язовир в България. Изграден на река Тунджа в далечната 1965 година, предимно за напояване.

Възможна е висока вълна! Изпускат язовир Жребчево

20 години две семейства от Стара Загора идват на риболов и казват, че не помнят "Жребчево" толкова празен.  

„Жребчево" ли? Няма вода, голяма суша е. Преди беше до онази круша ей там, беше пълно с вода, сега. Сега дойдохме сутринта, с 20 см водата спадна", обяснява Слави Гочев.

"Ние често идваме ,но тази година идваме за пръв път, защото вода няма“, посочи Янка Гочева.

Показват ни ориентири за критичния спад на язовира.

„Където е дървеното, сглобеното, беше цялото във вода . Това го направиха за птици, там кацаха птиците . Вижте колко е високо, докъде е била водата. Много, много тъжно, не виждам как ще се оправи и ще се напълни“, казва Златка Иванова.  
 
От 400 милиона кубични метра обем днес Жребчево има 75, което е едва 18 % , казва за bTV инж. Пламен Иванов, управител на "Напоителни системи" Сливен.

Той отказва да застане пред камерата ни, но обяснява, че това е нормално за края на поливния сезон и сушата. Според местните хора обаче причината е друга.

“Това е Николаевска река, това е река Тунджа. Нарочно ви водя на място, където се събират двете реки , за да видите колко малко дебит влиза в язовира. От Копринка не тръгва никаква вода към нашия язовир. Защо от Копринка няма вода за напия язовир, защото е изпразнен по каналите заради ВЕЦ-овете , това е целият проблем".

Красимир Костадинов живее и работи в района и многократно е подавал сигнали за ниското ниво на Жребчево. 

„Това е картината в цяла България, погледнете всички язовири - Горни Дъбник е празен, Плевен в криза, Ловеч в криза вече, язовир Тича и язовир Цонево са празни от много години насам. Да, има засушаване, но тази година беше много пълноводна", казва той пред БТВ.

Според „Напоителни системи“ в годините назад нивото на Жребчево е било и по-ниско, дори е стигало мъртвия си обем от 30 милиона кубични метра.