Снощи много от нас излязоха на балконите си и ръкопляскаха. Някои даже пяха. За българските лекари и медицински сестри, които днес са на фронта.
За тези, които няма как да изпълнят призива на властите и да си останат вкъщи. За хората в бяло, които по силата на своето призвание са длъжни да се срещнат лице в лице с коронавируса. Неизбежно е... За тези, които все повече и повече ще бъдат недоспали, изтощени, а някои от тях - и болни. За тези, които обикновено хулим, защото сме особено чувствителни към здравето си и здравето на близките ни. За тези, които нападаме - и в буквалния, и в преносния смисъл.
Балконските ни аплодисменти ги подкрепиха! Вероятно...
Чувството за благодарност и моралната подкрепа са много важни неща. Особено в ситуации като днешната. Но за съжаление съвсем не са достатъчни. Днес 4 сестри от пловдивска болница подадоха оставки. И преди да сте започнали да хвърляте камъни по тези "неблагодарни" и "безотговорни" жени, които по време на пандемия се отказват от професията си, ще ви кажа, че те се отказват именно защото не могат да упражняват адекватно професията си.
Защото персоналът на болничното заведение се оказа, че не разполага с никакви защитни средства, а лекари и сестри имат по една маска за еднократна употреба. Това е не просто абсурдно, но и престъпно!
Само преди дни възрастна жена, приета със симптоми на коронавирус, издъхна в същата тази болница. Нещастницата почина преди да й бъде направена проба. Нейната смърт не фигурира в ОНЯ списък, с който всеки ден започна брифингът на Кризисния щаб. Никой така и не разбра бил ли е коронавирусът в МБАЛ “Свети Мина”, или не е бил...
Представяте ли си обаче как се чувства същият този медицински персонал, обслужвал починалата пациентка? Без оборудване, със смешни маски? И какво от това, че болницата вече била извадена от списъка за пациенти с коронавирус и щяла да бъде заменена с друга? Дори тестове на персонала не са направени! Първо трябвало да станат ясни резултатите от пробата на починалата жена...
Ако дотогава останат лекари и медсестри в болницата.
И колкото и да ръкопляскаме по балконите, колкото и благодарни да сме на хората в бяло, ако няма оборудване...
