“Ако има пациент, преболедувал Ковид преди 40 дни, м-у 18 и 65 г, с кръвна група АВ и желае да дари плазма, моля да ми се обади - д-р Жулиета Колева (мъжът ми е в болница в тежко състояние). Надявам се силно!”
Този апел отправи преди часове една пловдивчанка - лекар в София. Подобни апели напоследък има много. Призивите за помощ в социалните мрежи се роят ежеминутно, но този ни смути. Защото, докато четем за премеждията на д-р Колева, не може да не си помислим: Ето това се случва с български лекар, а какво ли се случва с "обикновените" простосмъртни българи, имащи нужда от помощ срещу заразата ковид?
Ето и нейния разказ:
"Нищо не разбирам, явно действителност и медийна информация се разминават драстично. Обикалям болници с пациент (мъжа ми) с дихателна недостатъчност с линейката, отказват ми и даже не ме изслушват, защото съм била супер нахална колежка, от Координационния център след много молби и рев жената ме насочва към единственото свободно място, приемат ни с пояснението, че интензивно и реанимация няма, но колегите правят всичко по силите си до този момент.
В същото време чувам от новините, че нито един пациент, нуждаещ се от болнично лечение, няма да бъде върнат, защото има достатъчно легла за Ковид, да не говорим за интензивни. Истината я видях и не мога да повярвам до кога ще ни изтребват???"
Каква всъщност е истината за случващото се с нас и нашето здравеопазване? На кого да вярваме? Ако един лекар е толкова безпомощен да помогне на най-близкия си човек, тогава...?
Тъжно.
