В картината на околния свят окото ни лесно открива предмети и живи същества с виолетов цвят. Но във видимата част на електромагнитния спектър този цвят липсва. Учените казват, че виолетовият цвят в известен смисъл е изобретен от нашия мозък и затова можем да го видим.

Учените казват, че лилавият цвят съществува поради начина, по който мозъкът обработва цветовете, което в известен смисъл означава, че нашият мозък е изобретил цвета. Учените разкриха как мозъкът възприема и комбинира различни дължини на вълните във видимия светлинен спектър, така че да можем да виждаме лилаво, съобщава Live Science.

Заб Джонсън от Държавния университет на Пенсилвания, САЩ, обяснява, че всички цветове започват със светлина. Когато слънчевата радиация достигне Земята, тази светлина има няколко дължини на вълната. Има дълги вълни, като инфрачервени лъчи и радиовълни, и по-къси вълни, като рентгенови лъчи и ултравиолетови лъчи.

Близо до средата на електромагнитния спектър се намира видимата светлина. Това е светлината, която мозъкът ни може да види чрез сигнали от очите ни. Това е светлината, която мозъкът ни възприема като цветовете на дъгата. В единия край на електромагнитния спектър са по-дългите вълни, които възприемаме като червени, а в другия край са по-късите вълни, които възприемаме като сини и виолетови.

Хората възприемат цветовете чрез специализирани рецептори в задната част на очите си, известни като колбички, които откриват видима светлина. Човешките очи имат три вида колбички: дълговълнови, средновълнови и късовълнови. Всеки рецептор е по-чувствителен към определени дължини на вълните на видимата светлина. Дълговълновите колбички откриват информация за червена светлина, средновълновите са специализирани в зелена, а късовълновите - синя.

Когато светлината попадне в окото, три рецептора усещат информация за светлината и съответните ѝ дължини на вълните и изпращат електрически сигнали до мозъка. След това мозъкът приема тази информация и прави заключение за това, което вижда.

Според Джонсън, ако са активирани дълговълновите и средновълновите конуси, мозъкът заключава, че виждаме оранжево или жълто. Ако са активирани средновълновите и късовълновите конуси, мозъкът заключава, че виждаме синьо-зелено.

Когато конусите с къса и дълга дължина на вълната са включени, тоест когато червената и синята светлина се смесят, мозъкът създава нещо, което всъщност не съществува в реалния свят, казва Джонсън.

Червеното и синьото са в противоположните краища на видимия светлинен спектър. Когато мозъкът се сблъска с тези дължини на вълните, той в крайна сметка огъва линейния видим спектър в кръг. С други думи, той комбинира червено и синьо, за да създаде лилаво, въпреки че това всъщност не е светлината. В резултат на това лилавото е неспектрален цвят, защото светлината всъщност не съществува като действително електромагнитно излъчване.