Високо между скалите в Родопите е скрита малка къщичка с едно куче и един дядо. Цял живот бай Манчо изпълнявал своята важна мисия - да проправя път на водата.

Уникалната дарба на 83-годишния Зафир Манчев е известна на всички в Родопите. За едни е луд, за други - просто особен. Има и такива обаче, които смятат бай Манчо за свят човек. Истината е, че той е обикновен българин, но от друго време.

Още като дете започнал да усеща къде под земята има вода. Така започва да използва дарбата си и днес продължава да обикаля планините с двете си месингови пръчки, за да "лови води".

"Тегли ме. Като застана някъде и чувствам в коя посока има вода", разказва пред Bulgaria ON AIR бай Манчо.

Дядото е категоричен - това си е дарба. Пращали му няколко пъти хора, за да ги научи, но.. без успех.

"Не може. Това не ще да се учи. Идва си отвътре", разказва бай Манчо.

Водата е смисълът на живота му. А през живота си сам самичък е успял да изгради над 300 чешми в цялата страна. С помощта на своите месингови пръчки е успял да прокара цели 6 км вода. Изградил е и няколко моста в Смолянско и често влага цялата си пенсия за благото на хората, не за себе си.

Бай Манчо е директор сам на себе си. Живее заедно с кучето си, далеч от суетата, но пък близо до водата - неговото призвание. За да стигне до цивилизация върви в продължение на 5 км. А зимата… зимата си говори сам, ходи по горските пътеки с кучето си. Двамата живеят заедно в една стая, спят на съседни легла.

"Това ми е и детето и всичко. Като дете го гледам. То ме успокоява… Не мога без него. Жена ми почина преди 30 години. То ми е било другар. С кучето си правя моабет4, разказва бай Манчо.

Някога искал да влезе в парламента и да даде съвет на управляващите, но не успял. Гневи го държавата - всички обещавали, докато седнат на стола.

"Нищо се не оправя. Заплатите - малки, пенсии - малки. Добре е оня, за да може да краде…", гневи се "ловецът на води".

Затова и бай Манчо вярва единствено в Бог. Макар че е мюсюлманин, дядото е категоричен, че вярата не се дели. И е щастлив. Бог е онзи, който му дава кураж.

"Защо се е родил човек? Дали ще построиш мост, дали ще прокараш път на водата… и това е много! Дърпа ме земята. Дърпа ме водата. Не мисля за нищо".

И така живее. Простичко. Скромно. Но щастливо и в едно с природата. В едно с Родопите и водата.