Това е история за силата на една майка. За сложното майчино сърце, което е склонно да загуби децата си, ако това ще облекчи мъките им.
Италианците Марко и Карло Джентили са на 30 и 35 години. През целия си живот не са стъпвали на двата си крака, защото страдат от рядко генетично заболяване - амиотрофична латерална склероза от втори тип.
За тях се грижат любящите им родители - Сабрина и Чезаре. Те обаче са на възраст и вече все по-трудно се грижат за синовете си.
Въпреки че цял живот са приковани към инвалидния стол, двете момчета не позволили съдбата им да бъде предопределена. Завършили училище, а след това се записали да учат и в университет - Марко е завършил политически науки и е един от президентите на фондацията "Лука Кошони". В миналото той беше и общински съветник в град Таркуиния. Марко комуникира с един пръст, с който пише на компютъра. Карло пък е в състояние да комуникира с устройство, което, насочено към очите му, чете и превежда желанията му.
Двете момчета обаче едва ли ще живеят дълго. Марко и Карло ясно съзнават изхода и затова са написали в своето завещание, че искат да се подложат на евтаназия, когато белите им дробове откажат.
"Сърцето ми се бунтува и всеки ден се надявам науката да ни подари нов лек", споделя сдавено Сабрина пред италианското издание "Ла Република".
Болестта на Марко и Карло е предадена по наследство. Оказало се, че родителите им носят в себе си гена, но никой не знаел за него до раждането на момчетата. За съжаление обаче АЛС е нелечима и до днес.
Това е прогресивно неврологично заболяване и като следствие от него пациентите развиват мускулна слабост и дихателна недостатъчност.
Затова Марко и Карло избират в този момент мъките им да бъдат прекратени.
"Ако децата ти са направили този избор и с ясно съзнание са го поверили на своето завещание, как като майка мога да им откажа тази свобода? Това, което най-много ме плаши като майка, е да видя децата си да страдат. Марко и Карло искат да решат сами момента, в който да умрат. И да умрат добре. Те са моите деца, толкова ги обичам, че ще ги оставя да си отидат", споделя Сабрина.
Това обаче към момента трудно може да се случи, защото въпросът в евтаназията все още е чувствителен за италианското общество. На 25 септември Конституционният съд в страната в крайна сметка реши, че при определени ситуации асистираната смърт не бива да се наказва.
Причината за това е един конкретен случай с Фабиано Антониани, известен като DJ Фабо. Марко Капато от фондация "Лука Кошони" помогна на музиканта да умре в швейцарска клиника. Фабо беше напълно сляп и парализиран след катастрофа. След това обаче Капато беше подведен под отговорност в Италия за подпомагане на самоубийство, тъй като законът го забранява. Това постави проблемът на масата и предизвика широка дискусия.
За защитниците на евтаназията и на асистираното самоубийство присъдата за диджей Фабо ще бъде решаваща за промяната на закона в Италия, въпреки че католическата общност и Ватиканът са против. В момента Наказателният кодекс в страната предвижда затвор от 5 до 12 г. за подпомагане на самоубийство.
