За повечето от нас месец и половина изолация, и то такава, при която можем свободно да излизаме от къщи, да пазаруваме, да се разхождаме (макар и не в парка), се превърнаха в трагедията на века и живота ни. Една жена и синът ѝ обаче цял живот живеят по този начин. Даже по-лошо... Предлагаме ви разтърсващата история на Рени, която тя разказа чрез Българския фонд за жените. Историята на майка, която... иска евтаназия за себе си и за сина си. 

Синът ми Стефан е диагностициран с множество заболявания: дълбоко забавяне в развитието, аутизъм, невропатия, захарен диабет, хипертония и дислексия. След като навърши 18 години разви и епилепсия. В момента е на 30 години, а умственото му състояние е като на 2-годишно дете – засегнат е центърът на говора, говори бебешки и трудно. Объркване в лекарство, предписано преди години при първия му тежък епилептичен припадък, причини рязко и необратимо покачване на телесното тегло – Стефан качи 100 кг само за 2 месеца.

Преди много години, когато Стефан все още излизаше, усетих болката от уединението. Всички, с много редки изключения, буквално се плашеха! Той, милият, не разбираше какво причинява с плашещата си наглед снага и бебешкия си двугодишен акъл. Просто се ориентираше към бебета на същите години и искаше да си играе и да се закача. Майките скачаха да приберат отрочетата си, макар да го държах далече от пясъчника, който беше негова несбъдната мечта. Постепенно се изолирахме, ходехме там, където никой не идваше. После той рязко престана да излиза след едно земетресение.

Социалната изолация, през която преминаваме в момента, е трудна за всички. Но това са едва два месеца. Със Стефан живеем в социална изолация от години. Хората, които идват вкъщи, са малцина. Тези, които идват по принуда заради работата си, се страхуват и не ги виня.

Искам евтаназия, защото всеки месец ни се налага да живеем с по-малко от 600 лв. за двамата. Искам евтаназия, защото всеки ден той трябва да взима около 30 различни вида лекарства, а аз също съм 100% инвалид с четири инсулта, единият от които с мозъчен оток. Искам евтаназия, защото не знам колко още ще съм на този свят, а детето ми няма да оцелее и ден без мен. Искам евтаназия, защото това е живот като чумав, прокажен, и аз не знам как да го нарека. Евтаназията се полага на животните, за да ги отърве от мъките, но кой ще отърве нас от нашите мъки?