Тази изповед е дълга. И емоционална. Това е изповедта на една майка, преживяла най-кошмарните дни и часове с малката си дъщеричка. Точно по празниците, когато всички майки и бащи се радват заедно с децата си и за децата си. В историята има болест, болници и лекари. И много мъка, разочарование и гняв. Има и благодарност. 

Ето я и самата история, разказана от Елена Петренко в една от групите на Facebook. Публикуваме я с незначителна редакторска намеса:

"Димана е на 2 г 3 м. Родена е недоносена 1320 г в 34 г.с. На 24.12. започна лека кашлица и хрема. Веднага инхалации с ф.р., от които нямаше подобрение. На 25.12. вдигна температура 38,3, нищо драматично, но я заведох в м.ц. Лора. Докторът каза, че чува свиркане и е добре да я прегледа специалист. Веднага отидохме в Детската пулмология. Дежурната, която ни прегледа, каза, че е лек бронхиолит и с Вентолине ще се оправи.

На 26.12. детето продължи да поддържа температура и дишаше тежко. Заведохме я в Пирогов, след 2 часа чакане ни изпратиха за рентген, ПКК о Crp. Снимката показа наличие на двустранна пневмония. Црп-то беше 69. Докато чакахме, започна да диша тежко и да отпада, около устата посиняваше (признак на кислородна недостатъчност). Виждайки детето и изследванията, докторка, чието име не разбрах, каза "детето е в тежко състояние, при нас няма места, търсете си къде да Ви приемат. Снимайте си с телефона изследванията и отидете да си платите диска от рентгена."

Отивайки към рентгена, звъннах на 112 и от там ни насочиха към Педиатрията. Там ни приеха веднага, а Димана беше вече с цианоза и много учестено дишане. Сатурацията ѝ (наситеност на кръвта с кислород, нормално 94-100) беше около 60. Цяла нощ на инхалации и кислород. На другия ден ни свалиха в интензивно. Стабилизираха я, но поради липсата на реаниматор, се налагаше преместване в друга болница.

2 часа докторите звъняха във всяка софийска болница, във всяко отделение, не защото искаха да се отърват от нас, а защото, ако се наложеше реанимация, нямаха специалисти. Накрая ни приеха в педиатричното на Пирогов, в стабилизирано, но все още тежко състояние. Там часове по-късно чух най-хубавите думи, Ам-ам, 2 дни под вещите грижи на екипа Димана вече беше съвсем добре. Тича и прави бели.

Искам да благодаря на всички лекари, които се бореха за всяка глътка въздух на детето ми, на екипа от Педиатрията, лекарите и сестрите от Пирогов.

Заради неразбориите в цялата система, липсата на комуникация между звената и некомпетентността на самозабравили се псевдолекари, още едно дете щеше да е в новините... Искрено се надявам господата министри и депутати да са хапнали и пийнали добре по празниците, защото ние минахме през 9-те кръга на ада, заради великата здравна система. Това само за пореден път показва спешната нужда от специализирана детска болница, която адекватно да може да отговори на нуждите на децата.

А министърът на здравеопазването беше казал, че по празниците целият спешен прием е в Пирогов, е, да де, ама е пропуснал да се осведоми, че половината педиатрично отделение е в ремонт..."

Слава Богу, тази история е с хепи енд. Момиченцето няма да е в "новините". Но подобна история, освен че ни кара да чукаме на дърво, предизвиква и много въпроси. Като например кога ще спре препращането от болница в болница, когато очевидно случаят е тежък и става въпрос за дете? Кога ще има достатъчно анестезиолози, педиатри, изобщо детски специалисти, сестри, апаратура? Кога хората ще спрат да мислят за здравната ни система като за порочна и сбъркана?

Да не дава Господ на никоя българска майка да остава с усещането, че в определена болница не приемат детето й, защото "не искат да влизат в черната статистика". И докато детето й посинява, да я карат да снима документи с телефона си. Много е страшно! И тъжно...