С Грамота за принос към българската култура и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, е отличена Гергана Михайлова – заместник-директор в Регионален исторически музей – Пазарджик.

Михайлова е майка на Никола Райчев - момчето, което в края на септември миналата година, уби 21-годишния Ангел Здравков. Престъплението потресе обществеността и последваха множество протести.

Никола, който уби Ангел в Пазарджик, остава зад решетките

Майката на Ангел изрази мнението си относно награждаването на Михайлова. Михаела Здравкова смята, че „награждаването на майка му от името на българската култура внася допълнителна болка и засилва усещането за несправедливост и липса на морален стандарт“.

Тя изпрати отворено писмо до министъра на културата, както и до медиите. Здравкова настоява за обяснение.

Ето какво гласи писмото:

                                       ОТВОРЕНО ПИСМО

 

                                     от Михаела Здравкова

Уважаеми г-н Тодоров,

Сърцето на една майка говори. Аз съм Михаела Здравкова, майката на Ангел Здравков – млад човек, който загуби живота си по жесток начин, в ръцете на убиеца Никола Райчев. За мен и моето семейство болката е неизмерима, и остава жива всеки ден, всяка минута.

Тежко и болно е да науча, че Министерството на културата награждава Гергана Михайлова – майката на убиеца на моя син. Няма оправдание за деянията на Никола Райчев, но награждаването на майка му от името на българската култура внася допълнителна болка. Как е възможно човек, който е отгледал убиец, да бъде представен като пример на културен принос? Културата и будителството не се изразяват само в професионални успехи – те започват от съвестта, от ценностите, които носим и предаваме на нашите деца.

Не отричам постиженията на Гергана Михайлова в музейната дейност, но този акт, награждаването ѝ от страна на Министерството на културата, засилва усещането за несправедливост и липса на морален стандарт. Лесно е да се награждава един човек за проекти и постижения, но какво е тяхното значение, ако под светлините на наградите са покрити сенките на бездушие и липса на отговорност към обществото?

Г-н Тодоров, моля Ви да се поставите на мое място – на майка, загубила сина си по този жесток и болезнен начин. Питам се, кой е моралният стандарт, който Министерството на културата утвърждава, когато награждава жена, чиито наследник носи кръвта на невинно момче?

Настоявам за публично обяснение пред обществеността. Считам за необходимо Министерството на културата да направи преценка на този акт и ясно да изрази позицията си по въпроса. Като общество не можем да гледаме на културата и будителството  единствено през призмата на професионалните успехи, без да вземем предвид личната и морална отговорност на всеки, който заема публична роля.

С уважение,