Тя се казва Маргарита. В столичния кв. “Надежда” я познават като Марго - 71-годишната клошарка, която живее до бул. "Ломско шосе”.
Марго няма спокойни старини. Няма семейство и роднини. Няма и дом - живее на улицата. Има здравословни проблеми, но има и много, много надежда.
Добър човек й позволил да ползва стаята му през нощта, но в нея няма ток и вода. Топли се с три китеника и един юрган. Когато е по-студено и с яке. Хората й дават и храна. За стаята си плаща - заделя от пенсията си и печели от метални кенчета, които дава за рециклиране.
Междувременно пък помагала на други свои братя по съдба. Те й събирали метални кутийки, а тя - пластмасови бутилки. Такава била системата.
Маргарита невинаги е имала тежката участ да живее под открито небе. Загубила всичко, когато я измамили с продажбата на апартамента й. Тогава започнало нейното ходене по мъките.
Няма как да потърси подслон в старчески дом, заради диагнозата, която и поставят лекарите.
“Психопатия невроза. Лежах половин година в Курило. Имах меланхолия, не ми се живееше. Бях на 25 години, когато ми я поставиха”, разказва Марго пред Нова телевизия.
И след тежките удари на живота, 71-годишната жена продължава да вярва в доброто и в хората. Защото макар и заради тях днес тя да няма покрив над главата си, добри постъпки и безкористни жестове връщат вярата й.
Каквото повикало, такова се обадило, повтаря си Марго. И затова не спира да върши добро. Всички в квартала я познават като една добра и отзивчива жена, която винаги е готова да свърши услуга някому.
