Несебърлия реши да сподели преживяванията си със служителите от общината, свързани с... кучето му. За по-голяма яснота - малко предистория, разказана от самия стопанин на кучето:

"Преди няколко години се разболях от рядко заболяване. Заради здравословния проблем, който имам, физическата активност ми е силно ограничена. Едно от малкото неща, които мога изобщо да правя в момента, е да ходя бавно. Така от около две години всяка сутрин и вечер обикалям квартала и ако ми позволява здравословното състояние, понякога и Стария град.

Тази зима по време на една от разходките ми видях едно улично женско куче с пет малки. Разбрах, че от приюта в Несебър ще дойдат да ги вземат, и отидох да видя кутретата за последен път. Съжалих едно от малките кученца и го прибрах. Реших, че ще е добра компания в борбата ми със заболяването.

Ваксинирах го, обезпаразитих го. Кучето се храни добре и всеки ден е на разходка с мен. Така до днес, когато кола със служители от общината ме спря на провлака и ми каза, че аз трябва да плащам данък за това куче. Зададох няколко въпроса на въпросните служители. Защо трябва да плащам данък на общината за кучето, след като аз всъщност съм спестил пари на тази община точно за това куче. Ако не бях прибрал кучето, общината трябваше да плати ваксините, общината трябваше да плати обезпаразитяването, общината трябваше да плаща и храната на това куче, заплати на ветеринари и т.н.

Естествено, ако кучето бъде убито и заровено до приюта примерно, общината няма да плати и стотинка. Може би такива са сметките на общината, не знам. Така или иначе адекватен отговор не получих.

След тази случка отидох до общината да платя. Реших, че днес е идеален дан да прекръстя кучето си. Новото му име е: Собствено – Яжте, презиме – Ми, фамилия – Х*я. Точно това име написах както в паспорта на кучето, така и в декларация за данъците.

Общинските служителки предложиха да сменят името, опитаха се с коректор да заличат официален документ, дори и лек скандал се заформи в общината, чак и полицай идва, но така или иначе решението за това куче е мое, така че новото име вече е официално.

Явно за Община Несебър няма никакво значение, че това куче е на болен човек. Няма никакво значение, че това куче до известна степен помага в лечението. Няма никакво значение, че същият този човек е спестил пари на въпросната община. Важното за общината е да се прибират пари, това е най важното.

За това, че съм проявил човечност и съм прибрал кутрето от улицата (спасявайки живота му може би), аз трябва да платя. Е, добре, аз изпълних моите задължения като гражданин на тази община и платих данъка. Сега от своя страна ще помоля общината и нейните служители да проявят елементарно възпитание и да се обръщат към кучето ми с официалното му име - „Яжте Ми Х*я“."

Това е историята. Тя предизвиква доста въпроси - за отговорности, задължения, спазване на закони, човечност, справедливост... Както, разбира се, и за това докъде и доколко може да се разпростира чувството ни за хумор, когато граничи с цинизъм. Ето какво мислят потребителите на една от социалните мрежи. А вие как ще коментирате новото име на кученцето?