Отива си старата година. Покрай банкетите, истеричното обикаляне на магазините и невъзможната мисия да "свършиш всичко", за да започнеш на чисто, все по-често ни човърка отвътре: А каква беше тази година? По-скоро добра или по-скоро лоша? Какво ни донесе, какво стана с мечтите ни, успяхме ли да свършим всичко запланувано? Равносметка! Правим я, даже несъзнателно, даже без да искаме.
Такава своеобразна равносметка е направил един българин - под формата на писмо до Дядо Мраз (ще разберете защо не до актуалния сега Дядо Коледа). Писмото е публикувано във Facebook и е равносметка, но не на изминалата година, а на изминалите години. Хареса ни. Защото много от нас се огледаха в него и припознаха себе си.
Публикуваме писмото на Румен Русев с незначителна редакторска намеса
Мили Дядо Мраз,
Получих писмото ти покана със закъснение от половин век, в последния етап от живота ми. Аз грешно ли ти пишех, ти ли се правеше, че не ме разбираш, но никога не получих това, което те молех от сърце!
Исках ти автомат, ти ми донесе бутафорно самолетче. Пожелах красива шейна, като на Пепи, ти ми домъкна тежко шейнище от винкел и нерендосани дъски. Умолявах те за електронно влакче на релси, като на Лилето, ти ми подари грозен пластмасов камион.
Винаги заменяше мечтаното детско пиано с глупава триола. Шоколадът "Крава" от 5 лв. идваше като марципанче "Кума Лиса". Трицветната автоматична химикалка заменяше с цветни моливи, незнайно защо.
Учех като гламав песнички, стихчета! За портативно радио със слушалки, "Изворът на белоногата" на Славейков ти рецитирах, като по вода, но не ти се откъсна от сърце, не, нали?!?
Молих те за истински телефон, ей така, да ти звънкам веднъж годишно, а не да пиша разкривени писъмца, но пак не! Десет години те молех да излезе на татко бордерото за Москвич-412. И излезе, на 12-тата, но татко вече беше на небето.
Видях и мама как плаче тайно за това, че съм ти искал прекалено много! От тогава вече нищо не ти искам и не те моля. Да знаеш, че малко ти бях сърдит и те мразех дори... малко!
Разкрих също, че ти никога не намери време да дойдеш лично в моето малко селце в Новогодишната нощ. Винаги вместо теб идваше подпийналият и развеселен съсед чичо Мико. Все наметнал едно и също старо, червено перде, с раздърпана и изкривена лигнинена брада, че памукът беше скъп. Разпознавах го по вехтия раиран и с кръпка панталон, и по старите черни, подпетени гуменяци.
Простил съм ти за всичко, не ти се сърдя вече. Приемам с радост закъснялата покана за гостуване в Лапландия. Няма да мъкна алкохол, руска салата и шампанско Искра, обещавам, но да се разберем като стари хора, един буркан с мамина туршийка ще си домъкна и вкарам!
Твой поостарял: Руменчо!
