Младият колоездач Цветан Иванов проговори публично за нападение, което по думите му е преживял на 24 декември 2023 година край благоевградското село Падеш. В емоционален разказ той разказва как в един необичайно топъл и безлюден декемврийски ден излиза на тренировка с колелото си, когато автомобил го изпреварва, спира на пътя и шофьорът го вика. Секунди по-късно, твърди Иванов, е ударен в лицето с предмет, след което пада на земята в кръв и шок.

Вследствие на удара младият мъж получава счупена долна челюст, луксиран зъб и други травми. Следват операция, месеци на възстановяване и период, в който не може да се храни нормално и изпитва сериозни затруднения в ежедневието и работата си. По професия стоматолог, той разказва, че още в първите минути е осъзнал тежестта на травмата.

Оттогава досега делото се бави заради неявяване на обвиняемия, смени на прокурори и разследващи, както и процедурни пречки. Последното развитие – отвод на съдия след възражение заради снимка в социалните мрежи – отново е отложило процеса. Според него това е преломният момент, в който решава да прекрати мълчанието си и да търси публичност. Иванов заяви пред GlasNews, че иска единствено справедливост и гаранция, че подобно насилие няма да остане без последици.

Ето и целия му разказ: 

"Винаги съм смятал, че търпението ми е една от най-силните черти. Търпение, което често е безгранично и му се учудвам самият аз.
За съжаление днес след повече от две години това търпение се изчерпа. Предполагам се питате за какво става въпрос.
Говоря за един "нещастен" случай, който ме сполетя на 24.12.2023 година преди село Падеш, Благоевградско.
Мълчах, за да не преча на разследващи, да не оказвам влияние или пък да не компрометирам нещо по какъвто и да било начин. Единствено исках и продължавам да искам справедливост!

Въпросният ден бе най-спокойния, топъл и слънчев ден сякаш. Температура над 10⁰ градуса, ясно безоблачно небе, нов асфалт, никакъв трафик. Наистина наслада и идилия.

Катерейки се по баира, радарът ми отчете приближаваща кола, карайки в дясно се дръпнах максимално встрани. Колата премина покрай мен, а в далечината спря - малко напречно на пътя. Приближих и при отворен прозорец ме извика шофьора.
Да, беше странно, учудих се. Но предвид, че не бях виждал друг автомобил, въобще друг човек дълго време си помислих, че може да е объркал пътя, да му е прилошало или да търси нещо, с което аз да помогна и да бъда полезен. Без да се откопчавам от колелото застанах до въпросния автомобил, чиято врата се отвори рязко и с палка или какъвто и да било предмет ме удари през лицето с думите - "С тия колелета немате место у мойто село".

Думите бяха това! Нямах време за каквото и да било. Нанесе ми удар в ляво.
Паднах на земята, изправих се, отърсих се, имах кръв навсякъде. Бях в несвяст, бях замаян, презрамките на каската от удара бяха прежулили врата ми. Надявах се да е само това, но не...
Като стоматолог разбрах накъде отиват нещата почти мигновено. Малко по-късно и диагнозата ми се потвърди - счупена долна челюст. Луксиран осми зъб и т.н.

Няма да навлизам в каквито и да било детайли, защота достатъчно се изчерпах да ги разказвам на десетките лица, които ме разпитваха.
Мъките не са до тук обаче, мъките тепърва започваха, а дори не подозирах за тях. От един момент нататък, започнах да се чувствам не като потърпевш, а като извършител!
Десетки разпити, десетки пътувания до Благоевград, десетки прикривания на истинския извършител. А той е ясен от самото му начало - бивш полицай на име Петър Огнянски! Бивш? Да, бивш! Защо? Лесно може да се провери от социалните мрежи и статиите, които съществуват в интернет.

Негови колеги опитаха какво ли не, за да променя показанията си, почти ме изкарваха виновен, че карам велосипед по празниците когато всички се събирали НА МАСА тогава!
Обаче удариха на камък, господин Петър Огнянски още повече.
Вече повече от две години, близо три аз обикалям районни управления, съдилища и познайте? Нищо! Да, нищо! Защо?
Защото въпросното лице не се явява на разпознаване, на показания, разболяваше се, пътуваше в чужбина, а когато го правеше заставаше по начин, който не можеш да го видиш от ъгълът на еднопосочното огледало - едно стъкло, което пропуска в двете посоки всъщност.

Защото първо се оттегляха прокурори, разследващи полицаи, а днес и съдя! Защото нямало да има обективност в съдебното решение!
Казах си, че ще имам търпение. Казах си, че ще бъда смирен, защото не искам това да се случи на друг колоездач, спортист, човек, приятел, роднина! И няма да се случи! Обещал съм пред себе си! Зная какво очакват - искат да ме пречупят, но не знаят колко къса клечка изтеглиха с мен.

Днес 26.02.2026 година в 09:40 - районен съд Благоевград за първи път събра всичко необходимо за протичане на първото съдебно заседание! Алилуя! Казах си - ето, имаше смисъл всичките ми 47 пътувания и няколко стотин обаждания. Разпити по телефона! Разпити по Вайбър! Имаше смисъл и някак сякаш ми падна камък от душата.
Но... Петър Огнянски излезе със снимка, че адвокатът ми има снимка със съдията, който води делото - във фейсбук! Леле! На всичко отгоре са имали стотици дела именно в този състав до този момент! И нито в едно не е съществувал подобен проблем или възражение. Няма подаден сигнал или опорочено дело.
Аз всъщност имам снимка с гвардейците пред президентството. Дали имам лични отношения в този случай с тях? Или пък нещо повече.
Това всичко доведе до отвод на делото за пореден път, без яснота какво, кога и по какъв начин ще се случи.

Казах в залата, затова и го пиша сега - моето мълчание бе до днес в 10:10 часа, от тук нататък аз ще говоря с имена, с лица, с всичко през което ме накараха да премина и безсрочно ще трябва да преминавам още.

Ще говоря какво е да не мога да се храня в продължение на над 3 месеца, какво е да се опитвам да бъда адекватен в работата си, как се разговаря и как се води "нормален" начин на живот, докато нямаш възможност да отваряш устата си!

Ще говоря, защото чашата преля и в същото това време наводни етажа.
Не търся състрадание или помощ, търся само и единствено справедливост. Търся гласност и искам всичко това да се знае - няма да се случи това дело по този начин!!! Няма да се случи!"

Цветан Иванов е активен колоездач от 2014 г., който съчетава страстта си към велосипедния спорт с професионалната си кариера в денталната медицина. През годините той е участник в редица състезания както на шосе, така и в планински надпревари, включително в тежкото състезание Hellenic Mountain Race, където заедно с друг български колоездач преминава дистанция от над 900 км и се класира на първо място в отборната надпревара за 4 дни и повече от 10 часа. През 2022 г. той печели планинското колоездачно състезание XCM Sliven Rocks в дисциплината крос кънтри маратон. Освен това има и силни участия в национални шампионати и е сред разпознаваемите лица на любителския колоездачен спорт у нас.

Снимка: Facebook/Цветан Иванов