Пътуването с влак из родните линии почти винаги е съпъствано с история, която да се разкаже на приятели. В случая на потребители в мрежата.

Валентина Боева разказа от първо лице какво е да пътуваш с влак от Стара Загора към Северна България след години пауза. Изглежда тя не е останала очарована от пътуването и не смята, че има значима разлика с тези от преди 15 години.

По думите й липсата на осигуряване на какъвто ида е комфорт на пътниците е основния проблем на българските железници.

Вижте по-подробно:

Наложи ми се да пътувам с влак, от Стара Загора за Северна България.Преди време имаше един автобус директен, сега е спрян, реших, нямам много избор за да не ангажирам никого избрах влак. Последно бях пътувала преди 15 години, може би. Мислех, че вече е по комфортно, вярно повече време ще пътувам.

И така още с купуването на билета бях изненадана - незнам дали мога да ви дам билет, защото може да изпуснете връзката си в Горна- ми казват на касата. Трябваше да изчакам 5 минути и взех билета- влака е на коловоза отивайте, любезно бях помолена от касиерката.

И тук започва приключението, не говоря за ремонта, който се случва или кога ще се случи, за добро е.Качвам се във влака (нямам запазено място) места свободни много, в едно купе с жена почти на моята възраст. Навън около 36 градуса, в купетата още повече. Оказва се влака ще има 30 минути закъснение, поради авария.Обстановката като преди 20години нищо не се променило. Очаквах, че поне ще има климатик, единствено монтирани 4 контакта на 220V за зареждане на телефони и лаптопи, и QR код четене на книги. Това е новостите и сме в крак с 21 век. От съседното купе се чува че се опитват да отворят прозореца, събраха се трима служителя във влака и бяха щастливи, че са го отворили- постижение.

Жегата неописуема, влакът потегли и температурата падна с няколко градуса да кажем около 30 градуса, а и двама в купето, с ветрило, три часа и половина, стиснах зъби, ще изтърпя. След три гари жената слезе и в купето се настаниха четирима възрастни поляци с две деца(със запазени места) и един възрастен мъж, влака се напълни почти няма места. Купето е пълно, задушно, поляците с една голяма хладилна чанта в средата на купето и чанти до всеки на земята, идилия. Не знам дали трябваше да сме с маски, тогава вече щеше да е непоносимо.

Как да предпочетеш влака, цената на билета с автобус преди ми беше 15 лева, с влака 13 лева, склонна съм да платя още 5 лева отгоре но да пътувам по кратко и с климатик. Нима е толкова скъпо да се осигури малко комфорт на пътниците във влака, при положение, че пътуват на далечни дестинации. Държавата не е заинтересувана да има пътници, че дори и да се пътува дълго, то поне да е комфортно. Контрольорката и е все едно дали има пътници или няма - влакът си пътува всеки ден и няма да спре- каза тя (прозвуча ми- дали ще пътувате или не моята заплата си тече).

Този мазохизъм който си причиних, дано не ми се налага повече, не бих повторила. това разказах на няколко човека, и всички ми предложиха да ми купят кола с която да се придвижвам - сега чакам.

Все пак някои отребители оборват думите й, заявявайки, че са пътували далеч по-приятно и е относително по кое точно направление има проблеми.

"Аз пък през месец май пътувах от Стара Загора до Трявна и обратно. Бях приятно изненадана, че влакът тръгна и пристигна точно по разписание. На връщане също. В купето беше чисто. Прозорецът се отваряше и кондукторката беше любезна. Времето нямаше нужда от климатик. Може би , защото нямах никакви очаквания за нещо по- добро, но ми се видя много прилично пътуване. Бих пътувала отново", отблеляза Таня Манолова.

"Влакът е къде къде по удобно от автобуса особено за хора с деца и за дълъг път като цяло. Можеш да станеш да се разходиш наскоро пътувахме от Стара Загора до Пловдив трима възрастни с 4 деца... Децата мн се забавляваха, кондукторът беше любезен и всичко си беше ок... Извинявайте ама, ако пътувате с кола ще дадете 10 пъти повече пари за гориво, а с малки деца на 1 и 4 год автобуса въобще не ми е вариант за път повече от 20 мин ...", добавя Даниела Митева.