Историята на Виктор Федерико Аренас Рамирес от Чили изглежда нереална, но е от тези, които истинският живот разказва. Тя прилича като сценарий на филм и затова не е чудно, че и той самият иска да направи такъв.
45 години след своето раждане Виктор се връща отново на мястото, където е роден. Това е град Пазарджик, за който няма как да има спомени, защото го напуска, когато е съвсем малък. Виктор е син на Елиса Виктория Рамирес, която е сред стотиците чилийски емигранти, които през 1974 година бягат от диктатурата на Аугусто Пиночет в Чили и България става тяхна втора родина.
Как 30-годишната жена се озовава в Пазарджик не е ясно. Това, което нейният син знае е, че е напуснала родния си град Овале по политически причини. Тя е сред избягалите от смъртта и изтезанията в родината си. На бегълците от военния режим помагат от френското посолство в Сантяго, където първо са приютени. От там летят със самолет до Франция, после до Източен Берлин и след това са прехвърлени в България.
Заедно с бременната тогава Елиса пътуват нейната сестра със семейството ѝ. Хайро Фриско Аренас Рамирес е само на две години, когато му се налага да преживее това дълго пътуване. Сега той също се връща в Пазарджик със своя първи братовчед, за да му помогне да открие мястото, където е роден.
Двамата чилийци посетиха МБАЛ-Пазарджик, където Виктор се ражда на 6 октомври 1974 г. Майка му разказвала, че е имала много тежко раждане и в продължение на 40 дни е лекувана в болницата. Тя и малкото ѝ момченце са спасени от пазарджишките лекари, а над 20 родилки кърмят бебето, за да оцелее. Живееят в Пазарджик близо година и се местят във Враца, където остават до 1984 година. Там Виктор ходи и в българско училище и се научава да чете и пише на български.
След 10 години в България получават разрешение да се върнат в Чили. Елиса и детето и се прибират в град Овале, а семейството на сестра ѝ остава още две години в град Пловдив преди да замине за Швеция.
След завръщането в Чили Виктор Рамирес продължава образованието си там и вече 20 години работи като преподавател в град Монте Патрия. Той е учител по испански език и кинематография в местен колеж. Баща е на три дъщери и един син. Прави документални филми и пише поезия.
Връщането в България за него е сбъдването на една 35-годишна мечта. Планира това пътуване в продължение на 10 години и е безкрайно щастлив, когато на 8 февруари каца на летище София. Заедно с братовчед си Хайро отиват първо във Враца, където по детските си спомени успяват да открият жилищния блок, в който са живели. След това пътуват до Пловдив, а после до Пазарджик, където освен, че откриват болницата успяват да стигнат и до служба ЕСГРАОН.
Виктор Рамирес подава заявление и получава акт за раждане в Пазарджик. Вече има и българско ЕГН. Следващата му мечта е да получи българско гражданство, но това най-вероятно ще се случи при следващото му идване в България. Виктор не е забравил българския език. Разбира го и слабо го говори. Неговият братовчед Хайро обаче го владее доста добре затова помага с превода, където се налага. И двамата обожават българската народна музика. Гледат и български филми. Виктор се интересува много и от българската история. Христо Ботев, Васил Левски и Капитан Петко войвода са любимите му национални герои.
По време на пътуването си из България Виктор снима с видеокамера и набелязва местата, които иска да покаже в своя документален филм. Отбелязва обаче, че иска да направи филм, в който да разкаже не само своята история, а и на други чилийци, които са живели в България и милеят за нея. Искам да дойда отново да живея тук. Всичко ми харесва храната, хората и природата, споделя с вълнение Виктор.
И преди да отлети от нашата страна си пожелава отново да се върне и да получи шанс да стане български гражданин.
Мъж от Чили се върна в родния Пазарджик! Издирва лекарите, които са го спасили
