Змиите са известни с това, че могат да поглъщат плячка, многократно по-голяма от собствената им глава, но и да оцеляват без храна в продължение на месеци, дори до година. Ново научно изследване хвърля светлина върху биологичния механизъм зад тази изключителна способност.
Проучването е публикувано в научното списание Open Biology и е цитирано от IFLScience. Учените са се фокусирали върху хормона грелин — познат като „хормон на глада“, който се произвежда основно в стомаха и подава сигнал към мозъка за прием на храна. При бозайниците той играе важна роля в регулирането на апетита и обмяната на веществата и е обект на изследвания, свързани със затлъстяване, диабет и хранителни разстройства. Предишни експерименти обаче показват, че блокирането му не винаги води до очакван ефект върху теглото и апетита.
Екипът е анализирал геномите на около 112 вида влечуги — змии, хамелеони и гущери. Резултатите показват, че при 32 вида змии, четири вида хамелеони и два вида гущери почти напълно липсват гените, отговорни за производството на грелин. Освен това при тях отсъства и ензимът MBOAT4, който е необходим за активирането на този хормон.
Според изследователите това е еволюционна адаптация към среда, в която храната е рядка и непредсказуема. Докато при бозайниците грелинът активира механизми за изгаряне на мазнини и стимулира активно търсене на храна, много влечуги — особено змиите — използват стратегия на изчакване, при която стоят неподвижно и пестят енергия, докато плячката се приближи.
Липсата на грелин и свързаните с него механизми променя начина, по който работи метаболизмът при гладуване и храносмилане. Това позволява на някои влечуги значително да намалят разхода си на енергия в покой и да преживяват изключително дълги периоди без хранене.
