На 6 декември отбелязваме деня на Св. Никола (Свети Николай Мирликийски Чудотворец).
Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят. Той е покровител на моретата, моряците и рибарите. Затова по традиция на трапезата на Никулден трябва да има риба, най-често шаран.
Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с които пътувал към Божи гроб. Според друга, светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езическия бог Посейдон. Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, Италия, където почиват и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест.
В Западна Европа също честват деня на Св. Никола. Освен в италианския град Бари, където заедно го честват православни и католици, в Холандия и Белгия например този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември малчуганите оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Никола постепенно се трансформират в Коледа, предава БГНЕС.
6-ти декември се смята и за ден на банкерите и търговците.
Празникът на св. Николай попада във времето на Рождественския пост и в този ден много православни християни приемат свето Причастие, а за празничната трапеза приготвят рибни ястия, които носят в храма за освещаване.
Много храмове в България носят името на Мирликийския Чудотворец. Никулден е празник на град Бургас, чиито жители са го избрали за свой небесен покровител.
Рано сутринта на Никулден започва подготовката за трапезата. Рибата се приготвала по специален начин, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и така се слагала да се пече. Това ястие наричали “рибник” - жертвата, която принасяли в чест на св. Никола.
Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове - единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат задължително постни, например сарми, чушки, фасул, царевица. След като специалната трапеза за празника била готова, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този обред се криело вярването, че вдигнатият високо хляб ще “вдигне” магически житата от следващата реколта.
Никулденската трапеза не се раздигала през целия ден, защото хората вярвали, че в дома се връщали отишлите си от този свят, за да се гостят.
Около трапезата се пеели никулденски песни.
Следобед на мегданите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла женитба.
Вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал важен момент и за рибарите - краят на есенно-зимния риболовен сезон, след този ден риболовът бил забранен.
Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народа вярвал, че ако през деня било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а ако времето било меко - щяло да има слаба реколта.
Днес празнуват: Кольо, Колю, Ненко, Нено, Никола, Николай, Нино, Ненка, Никол, Николета, Николина, Николинка, Нина, Нинка, Ница.
