Катедрата по гастроентерология към Медицинския университет в София обяви, че е проверила случая с младия лекар, който се оплака от дискриминация на база болестта си.

Жив съм. Тук съм! Защо един млад български лекар не стана асистент?

От там допълват, че са разговаряли и с председателя на изпитната комисия проф. Борислав Владимиров за причината за отказа.

А причината д-р Радислав Наков да не бъде одобрен в конкурса за асистенти е… "недоброто му представяне на писмения изпит и няма общо със здравословното му състояние", настояват от Катедрата по гастроентерология.

Вчера 30-годишният млад лека, който се бори с тежко онкологично заболяване, изля душата си в пост във Facebook. В него д-р Радислав Наков е категоричен, че не е бил допуснат да стане хабилитирано лице само заради здравословното си състояние.

Младият мъж се лекува от NK/Т - клетъчен лимфом, преминал е два курса химиотерапия и един – лъчелечение, като му предстоят още процедури, включително трансплантация на стволови клетки. По думите му, обаче, има голям прогрес и към момента се чувства здрав, което се потвърждава и от медицинско свидетелство.

"Въпреки заболяването ми се явих на конкурсен изпит за асистент към Катедрата по гастроентерология на МУ-София. След подаването на документите си за кандидатстване бях неколкократно съветван "да си гледам здравето".

По думите му, в деня на анонимното препитване – 31 октомври, за трите асистентски места имало четирима кандидати, от които един се отказал. След това обаче до устен изпит бил допуснат само един от останалите – без да се обявят резултатите на Наков и на другия кандидат за мястото.

"Болестта дава друга перспектива за това, какво е да имаш тежка болест. Мислих си, че разбирам болката на своите пациенти, но болката не идва от самото заболяване. Голямата болка идва, когато отношението се промени, когато видиш присъдата в очите на хората, без да си извървял докрай битката за живота си независимо от крайния резултат. Боли, защото още преди болестта да те убила, някои хора са те погребали", разказва младият лекар.

"А на уважаемото жури ще им кажа едно: Жив съм. Тук съм", завършва публикацията си младият медик.

Кой крив, кой прав – ние не се наемаме да коментираме! Но е факт едно – една мечта е потъпкана. А тя - Надеждата, умира последна!