Добри жестове и действия сред криминалните хроники все още се намират и това дава надежда на обществото, че човещината не е изчезнала. С времето обаче се стигна дотам, че учтивостта се приравни до уникално добра постъпка, която трогва хората.
Положителното е, че става дума за добър жест действително, но преди време това като че ли не беше "новина". Да отстъпиш ред, да доплатиш с левче на касата на непознат или да влезеш в положение на майка с количка, не е било толкова странно или неочаквано преди.
Извратихме ли се сега?
"Днес за първи път ми се наложи да отида и да напазарувам с 1-годишното си дете (много любопитно и вече не стои мирен изобщо). Когато стигнах на касата трябваше да го пусна и да си приготвя да плащам. Малкия веднага отиде до жената зад мен, която беше там с двете си дечица, и се опита да бръкне в количката и да извади играчки. Скарах му се, а жената каза “оставете го, няма проблем. Имам деца, знам какво е. Оправете си сметката спокойно.”Скъпа, прекрасна майка и жена, нямаш представа колко много този жест значеше за мен. Благодаря ти много! Стоплящо е да знаеш, че можеш да получиш подкрепа от напълно непознат.", пише Габриела Каишева-Фарцова.
Действително жестът на непознатата жена е мил. Но в един парк - за пример ще дам "Каменица" в Пловдив, това е ежедневие. Както, предполагам на много места, играчките на децата са общи, всеки помага на всеки - съвети, информация, игра с децата и пр.
В никакъв случай нямам за цел да омаловажа жеста на непозната майка. Но ако някой не би реагирал по-подобен начин, що за човек ще е? Някои ще кажат - настоящ. Не е точно така. Малките неща, отношението към мъниците особено, винаги са били добронамерени и положителни и не би трябвало това да е другояче, колкото и закоравяло да става обществото. Поне за тях доброто трябва да го има винаги.
За останалите - дано попаднете на човек, ако не, следващия път като забравите телефона си, не се надявайте да го видите повече...
