Сливен – града на ветровете, на кълбовидните бурени и на официално узаконеното безхаберие. Тук тревните площи са не просто занемарени – те са миниатюрни джунгли, в които всеки сантиметър трева е заредена с изненада: кърлеж, осил, стъкло или просто безсмъртна бутилка от миналото лято.

Собственичка на куче споделя в социалните мрежи как любимецът ѝ се нуждаел от риноскопия под пълна упойка, за да бъде изваден осил, забит в носната кухина. Причината? Общинската небрежност. Площите не се косят. Не се почистват. Не се обезпаразитяват. А извиненията? Все същите: "Няма хора." "Няма средства." "Не е приоритет."

Днес е куче, утре е дете

Много хора си казват: „Ами, да си го гледа!“ Добре. А как точно гледаме децата си, когато играят в тези същите треви? Когато осилите влизат не в кучешки нос, а в детски обувки, очи, уши? Кога ще разберем, че една неокосена площ не е „проблем на кучкарите“, а на всички ни?

Ето целия пост във Facebook на Daniela Deicheva:

Искам да изразя дълбокото си възмущение от състоянието, в което се намират тревните площи из някои части на града – неподдържани, с живеещи в тях кърлежи, пълни с опасни сухи осили, които не само загрозяват, но и застрашават здравето на живи същества.

Пиша това съобщение, след като на собственото ми куче се наложи да бъде направена риноскопия под упойка, за да бъде отстранен осил, забил се дълбоко в носната кухина. Това не беше просто неприятно – беше болезнено, рисковано и скъпо. Всичко това – заради безхаберие и пълна липса на елементарна грижа за общите площи. И не искам коментари от сорта на "Гледайте си кучето по-внимателно" или "Не го разхождайте там, има кучешки паркове", защото положението там е същото! Внимавайте много, сливналии, пазете и децата си, защото това можеше да са те! Ето как от нещо толкова малко, стават големи беди.

Настоявам да бъде взето отношение и да се извърши редовно косене и почистване на тревните площи – не само в централната част, а и в междублоковите пространства, по паркове и край улици и алеи!

Стига с нехайството! Това е въпрос на отговорност към общността. Срамота!

Услугите си ги плащаме. Грижата – я има, я не. Хората плащат данъци. За поддръжка. За чистота. За ред. А какво получават? Риноскопии, капсули с антибиотици, и посттравматични преживявания след разходка в кварталната поляна.

Стига с тази селективна грижа! Не искаме „празнично окосен център за Гергьовден“. Искаме редовно окосени и обезпаразитени площи навсякъде!

Защото, когато хванеш осил в носа на кучето си, не ти е до смях. Не ти е до избори. И със сигурност не ти е до „това не е моя работа“.

Време е някой в Сливен да слезе от служебния джип и да се разходи пеша. Само да не забрави противокърлежовия спрей. И маска – не от COVID, а от срам.