От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Иван Вазов, Възпоменание от Батак

На 5 май по стар стил ( 16 май  по нов ) се навършват 146 години от Баташкото клане.  То е извършено от османски башибозук от съседните села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. част от въоръжените боеспособни мъже от населението на село Батак, водени от войводата Петър Горанов, Войводата Стефан Трендафилов Керелов-петстотник въстават срещу турската власт.

Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 5-хилядна армия от башибозуци, предвождани от Ахмед ага Барутанлията. Водачът на въстанието в Батак - Петър Горанов e делегат на местния революционен комитет в събранието в Оборище.

Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и за това извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, като той заявил с клетва, че ще си отиде, веднага щом получи боеприпасите на въстаниците.

На 1 май 1876 г. в лагера на башибозука били изпратени кметът на Батак – Трендафил Тошев Керелов, Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.

След като бунтовниците предали оръжието си, башибозуците ги нападнали и отсекли главите им. По време на „предаването” на оръжието обаче някои от хората в селото успели да избягат, след него селището било обкръжено, за да не може никой да го напусне. Башибозуците се разпределили по къщите и започнали да ги ограбват.

Много от по-крайните домове в селото били изгорени, башибозуците стреляли напосоки към всичко, което се движело или не. Хората започнали да се крият в сградите с по-здрава конструкция в селото, които щели да издържат на пожар, като църквата и училището, но и някои от къщите на чорбаджиите.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска. Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени, за да не измърсят дрехите с кръвта си, и накрая избити.

Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачани и за да успокоят населението. В лагера били изпратени кметът на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов Керелов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв.

Разбрали се, че, ако предадат оръжието на селото, башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили в църквата и училището.

На 2 май скритите в Богдановата къща се предали, като повярвали на агата, че, ако предадат оръжията си, ще получат милост от неговата войска.

Повече от 200 мъже, жени, деца и старци били изведени от къщата, претърсени за ценни вещи, съблечени голи, за да не цапат дрехите с гяурската си кръв и изклани. Жени, момичета и деца били изнасилвани и после избивани по къщи и улици, докато мъжете били карани на дръвниците, за да бъдат обезглавени, след като отсекат ръцете им, ушите или краката им.

На 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била „залостена“.

Защитата на „Света Неделя“ продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали. Турците започнали да пускат пълни с пчели кошери и запалена слама с газ в църквата. В резултат на което много от хората се задушили.

В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода, но на третия ден решили да излязат, след като разбрали, че са обречени. Когато отворили портите на църквата, башибозуците на Ахмед ага Барутанлията започнали безпощадно клане. Оцелели само онези, които склонили да приемат исляма, а останалите били обезглавени.

При потушаването на въстанието, от 8000-то градче оцеляват под 2000 българи.

Когато се разбира, че руски комисии ще пристигнат, за да огледат мястото, турските власти се опитват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради ужасната смрад. Телата стояли повече от 3 месеца непогребани.

Стените на църквата са боядисани, за да не си личи попилата кръв, която по-късно избива отново. Дори днес следите от кръв се виждат ясно в храма.

На 16 и 17 май по нов стил Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.

Априлската епопея от 1876: Две смърти няма, без една не може