Момиче от Русе сподели една тъжна история за своя дядо, когото е загубила завинаги вчера. Дядото, който е бил главен архитект в общината, помогнал е на стотици хора да си построят домовете в Русе, Николово и в България! Който е бил изключително честен и добър човек - не само според своята внучка, и който си е отишъл от този свят сам. А за смъртта му близките научават след... 2 дни. Никой не заслужава да умре така! 

Ето я и самата история:
 
"Искам да споделя с вас още една тъжна и тежка ситуация, в която попаднахме днес с цялото ми семейство. 

Преди 3 седмици дядо ми започна да вдига температура вкъщи, на 4-я ден вече беше на легло и взе да става все по-зле с постоянна температура между 38,8 и 40 градуса. Обадихме се на бърза помощ, след което ни казаха да му дадем течен аналгин... 

Миналия четвъртък го приеха в болницата в “Канев” център Русе с двустранна бронхопневмония. При което те му загубват чехлите и той се е придвижвал сам до тоалетната без чорапи и без обувки... купихме му втори чифт, които така и не стигнаха до него, 3-ия опит беше успешен. 

За последно майка ми успя да говори с него преди 5-6 дни, за да й каже, че не иска да стои в болницата и че иска да се прибере.
На следващия ден вече нямахме контакт с него и няколко пъти се опитахме да се свържем с доктори или сестрите на отделението, за да изтеглим някаква информация, при което сестрите вдигат телефона и любезни както винаги казват “НИЕ ИНФОРМАЦИЯ НЕ ДАВАМЕ” и затварят веднага и така в продължение на 4-5 дни.

В четвъртък се свързваме с познат в болницата, за да ни каже какво става и разбираме, че от няколко дни той диша с кислородна маска и е вече неадекватен. Майка ми се разбира с въпростния човек в понеделник пак да се чуят.  Днес пак опитахме да се свържем с “любезните сестри”, при което те казват “АМИ НИКОЙ ЛИ НЕ ВИ СЕ ОБАДИ, ТОЙ ПОЧИНА В ПЕТЪК НА ОБЯД И ЧЕ ОТ 2 ДНИ Е В МОРГАТА”... 

Не мога да ви опиша шока, който изживяхме. Минали са 2 дни, откакто той е починал, без никой да ни се обади, и се питам кога ли щяха да решат да ни звъннат, за да ни съобщят скръбната вест!?!?! 

Окей, имате много работа, имате много пациенти, заети сте, по телефона не давате никаква информация, НО И ДА НЕ СЕ СЕТИШ ДА СЕ ОБАДИШ ОТ ПЕТЪК НА ОБЯД ДО НЕДЕЛЯ НА РОДНИНИТЕ НА ТОЗИ ЧОВЕК, с извинение ама е*аси безкръвните хората сте!!! 

Скъпи доктори и сестри, ако беше някой ваш роднина в същата ситуация, как бихте се почувствали???

Почивай в мир, дядо!

Винаги ще си останеш в нашите сърца! 

Последната ни снимка отпреди 10 дни..."