Кандидатурата на Антон Хекимян за кмет раздуха такава злоба из политическите среди, че нищо чудно да забранят със закон на журналистите да прекрачват прага на тяхната светая светих. Както е тръгнало, може и да го впишат в конституцията.

“Трябва да има китайска стена между медиите и политиката – каза Васил Терзиев, кандидатът на ПП/ДБ. – Като цяло опитите на журналисти да влизат в политиката, няма да назовавам имена, не са свършили много добре и може би има причина за това нещо.”

Аз пък ще назова имена – Уинстън Чърчил например. Започва кариерата си като репортер и военен кореспондент, но после става депутат, министър, премиер и даже печели Нобела за литература. И всичко дължи на умението си да пише и произнася речи, което усвоява от журналистиката.

Предупреждавам – тук аз не агитирам нито за Хекимян, нито за ГЕРБ! Тук защитавам достойнството на най-народната професия от невежеството на елита. И ние сме хора, и ние имаме правото да нахлуем във властта!

В момента Европа се ръководи от гинеколог. Ние с какво сме по-неподходящи?

Аз дори бих казал, че сме много по-подходящи и от гинеколозите, и от макроикономистите, и от екстрасенсите, и от всички други гадатели на кафе. Бих отстъпил само на зърнопроизводителите, но те са твърде заети да сеят и да жънат.

Ако например г-н Терзиев беше малко журналист, първо щеше да провери в гугъла кои известни политици тръгват от медиите и чак след това да се изказва. Андрей Ляпчев например е бил автор и редактор на вестниците “Млада България”, “Реформи”, “Пряпорец” и така нататък.

Георги Димитров започва със сатиричната брошура “Кукуригу”, после пише статии във вестник “Печатарски работник” и благодарение на това си намира постоянна работа като библиотекар.

Журналисти са били Карл Маркс, Ленин, Сталин и общо взето, всички революционери. Да не забравяме Мусолини. Дори генерал Дьо Гол дължи своята слава и авторитет на това, че по време на германската окупация лично Чърчил му разрешава да води рубрика по радио Би Би Си. Наполеон, разбира се, е артилерист, но истинският му талант е така да разкудкудяква медиите, че провалите му да се представят като победи.

Но да се върнем в добрата стара Англия, люлката на демокрацията. В техния парламент камък да хвърлиш – журналист ще удариш.

Да вземем чорлавия палавник Борис Джонсън

Той беше и кмет на Лондон, и лидер на Консервативната партия, и министър-председател, при това много по-успешен от своите предшественици.

При Тереза Мей Консервативната партия беше минала-заминала, но само за 6 месеца Джонсън я изправи на крака и спечели съкрушителна победа над лейбъристите. Махнаха го заради весело поведение по време на ковид забраните и ти да видиш – консерваторите пак затънаха. В момента лейбъристите ги бият в анкетите с 3:1.

И на какво дължи Борис своя невероятен политически нюх? На журналистиката, разбира се. Започва кариерата си като репортер във вестник “Таймс”, флагмана на британския печат. Уволняват го заради измислен цитат, но постъпва в по-близкия до земята “Дейли телеграф”. Там прави блестяща кариера, издига се и става главен редактор на знаменитото консервативно списание “Спектейтър”. Този опит му дава такъв усет към думите и към нагласите на публиката, че винаги знае какво да каже, за да излезе сух от блатото. Той е и оратор, и комик, но и много добър организатор, тъй като

да ръководиш медия, е като да ръководиш завод

Пак казвам, не агитирам за Хекимян. Но едни душмани се изказват, че за да си кмет, трябва или да си юрист, или икономист, или поне архитект. И в никакъв случай журналист!

О, неразумни юроде! Тясната специалност не помага в тази работа, тя даже пречи. Кметът нито е счетоводител, нито озеленител, нито реди паветата. Той не е и бизнесмен, защото целта на всеки бизнес е да смаже конкуренцията и да постигне свръхпечалба. Кметът прави точно обратното – грижи се за гражданите, харчейки техните пари. Съвсем друг жанр! Какви бяха последните ни столични кметове? Пожарникар и учителка по руски език. Каквито и забележки да имаме, справиха се по-добре от юриста и икономиста преди тях.

Друга една критика към г-н Хекимян е, че не е смел разобличител, а по-скоро угаждач на властта. Е, и къде е проблемът? В журналистиката има различни роли. Публиката повече харесва критиците, но като ги уволнят, ги забравя.

Първият критичен към властта журналист е Терсит, героят от “Илиада”. Той си позволява да критикува цар Агамемнон, заради което Одисей го спуква от бой. Така е и до днес – 90 на сто от разследващите журналисти са пощенски кутии, а останалите са безработни. И никой не ги кани за кметове. Такъв не им е нужен на ГЕРБ. На тях им трябва добър комуникатор и организатор, който да умее да работи в екип, тоест да се включи безшевно в системата. Един директор на новините в голяма медия е всичко това и отгоре. Първо, той има огромен опит като организатор. Второ, той оцелява под 3 вида натиск – от публиката, от собственика и от намесите на политиците. Такъв човек знае две и двеста именно защото е журналист.

“Експертите” забиват лопатите в областта на своята експертиза и

копаят все там, докато затънат в своите дълбоки дупки

А журналистът се разхожда между дупките, наднича и пита: “А ти какво правиш там? Ясно. Действай”. После отива до следващата дупка и казва: “А ти знаеш ли онзи там какво е издълбал? Няма да повярваш!”. И така, от дупка на дупка, журналистът обхожда цялата ноосфера. Той в нищо не се задълбава, но за всичко има определена представа - точно колкото му трябва на кмета.

Но пак напомням, тук не агитирам нито за ГЕРБ, нито за Хекимян. Аз съм скептик и не вярвам, че някой кмет ще върне на народа къпалнята “Мария Луиза”, нито че ще прокара канализацията по кварталите в полите на Витоша, нито че ще построи многоетажни гаражи в центъра, нито че ще завърши околовръстното в района на Горна баня. Един журналист може да е най-полезен като редактор. Но не просто да поправя правописните грешки, а да кастри с брадвата графоманските изцепки на политиците. И от безформения дънер на техните програми да оформи я пейка, я лодка, я нещо друго, което да е полезно за хората.

Автор: Валери Найденов, 24 часа