Днес православната църква отбелязва Въведение Богородично или Вълча Богородица. Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязвани и от Православната, и от Католическата църква.

В основата на празника е едно важно събитие от живота на Света Богородица. Когато тя била на три години, нейните родители Йоаким и Ана изпълнили дадения обет и тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет, а Дева Мария заживяла в храма. Тя се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

На 21 ноември във всички храмове у нас се излага осветената икона с изображение на тригодишната света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се молят да им бъде закрилница и да им помага. Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Най-ранното известие за честването на този празник е от края на 1-ви век.

Празникът в България е традиционен и практикуван от древни времена. Започва след Арахангеловден и продължава три, пет, седем или девет дни. Този период е свързан с късната есен и предстоящата зима, когато вълците са активни, беснеят и представляват опасност за хора и добитък. Празникът е наричан Вълча Богородица, защото само Тя, Божията майка, имала дарбата да въздейства над дивите животни. 

Вярванията свързват вълка не само със зимата, но и със смъртта и дивата природа. Традиционно се вярва, че Бог създал кучето, а Дяволът – вълка. През Вълчите празници, жените избягвали работа с вълна, кроенето и шиенето на мъжки дрехи, с цел да защитят овците от вълчи атаки.

Според легенда, един „безстрашен“ мъж, не спазвайки забраната, отишъл в гората по време на Вълчите празници и се оказал сред вълците. Той се спасил, хвърляйки дрехата си сред тях, което ги разсеяло. Поверието също твърди, че ако мъж умре с дреха, направена през Вълчите празници, той може да се превърне във върколак или вампир.

През Вълчите празници жените предприемали различни обреди за защита от вълчи опасности, като увиване на ножици с червен конец и замазване на дома. Също така избягвали произнасянето на името на вълка. Третият ден от празниците бил считан за най-опасен, тъй като започвали „Мратински нощи“, които били свързани със заразни болести. Мратинците продължавали три дни и включвали ритуално заклане на черно пиле от жена, с цел да се предпазят кокошките от лоши духове. Традицията включвала и ползване на различни части от пилето за защита на къщата от магии и зло.

Днес имен ден празнуват Вълко, Вълкан и Въльо.