Внезапно е напуснала този свят галеристката Цена Бояджиева, внучката на Златю Бояджиев.
"С много болка съобщаваме, че на 02.11.2020 г. внезапно ни напусна Цена Бояджиева. Най-цветният човек в екипа на Софийската филхармония, тя се грижеше за галерия "България" с усърдие и всеотдайност. Нейната доброта и оптимизъм ни караха да се усмихваме и в най-трудните моменти.
Никога няма да я забравим! Почивай в мир!, съобщиха тъжната новина от екипа на Софийска филхармония.
Цена Бояджиева е трето поколение от пловдивската арт фамилия Бояджиеви. Неин дядо е прочутият български художник Златю Бояджиев, а баща й е Георги Бояджиев-Бояджана - един от петимата големи от групата на пловдивските художници, заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров - Ди Киро, Енчо Пиронков, Йоан Левиев и Христо Стефанов.
Цена Бояджиева е създател, галерист и куратор на едно от най-посещаваните арт пространства в София - столичната галерия "България", разположена в едноименния концертен комплекс - дом на музикалните състави на Софийската филхармония.
Дъщерята на Цена - Елена написа емоционален пост в социалните мрежи след тежката загуба.
Мама.
Човекът, който ме научи да обичам света с всичките му странности, шарении и лудост.
Мама, която ужасно много обича да бъде обичана.
Мама, с която слушам музика в колата до дупка.
Мама, която обича по възможно най-грамаданския, досаден, обсебващ, задушаващ, деликатен, естетски и цветен начин. Човекът, който може да обича повече от всичко на света, до смърт! Мама.
Човекът, който ме научи как да бъда повече жена от всички жени на планетата. Човекът, който ме научи да бъда повече мъж от 90% от всички мъже на планетата.
Човекът, с който слушах енигма и пътувах из цяла България.
Човекът, който ме научи, че дори да умираш (буквално), трябва да си с измита коса, червило и чисти и готини дрехи!
Човекът, който обича музика, да танцува и да флиртува... с живота.
Жената, която ме научи да местя мебели, да хвърлям чували с цимент и да правя ремонти почти сама.
Жената, която може да се справи с всичко.
Жената, способна на всякаква житейска революция!
Жената, която вярва в мен много повече от всеки друг. И от мен самата.
Жената, която непрекъснато ме кара да пиша.
Жената, която ме научи, че пред мъжа ти не носиш ролки и пеньоар, а секси бельо и "домашни" дрехи, които могат да вдигнат мъртвец от гроба!
Жената, която ме научи да плача с най-солените сълзи, за да ми олекне.
Жената, която обича, разбира и чува изкуството във всяка негова форма.
Жената, която ме научи да се смея с най-гръмкия и истински глас.
Жената, която ме научи на кино.
Жената, която ме научи на състрадание.
Жената с най-идиотския, сложен и красив характер.
Жената, за която наследството е реликва и олтар, пред които се молиш!
Жена, влюбена в живота. Жена, която иска да прегърне земята със сърце.
Жената, която иска да огрее навсякъде.
Жената, която може да те извади от всичките кожи, с които разполагаш. И отново да я обичаш.
Жената, която ме научи на Париж! Мама, която остана с мен 7 часа и половина на Айфеловата кула!
Жената, която ми разказа света и ми даде всичко!
Мога да напиша още толкова много... Благодаря ти, Мамо!
