„Непочистените, обрасли и затревени банкети в отсечката Пазарджик-Пловдив затрудняват нормалното отичане на дъждовна вода, при което в края на платното се образува локва по цялата дължина, създавайки предпоставка за аквапланинг и тежко ПТП…“ – така започва тревожният сигнал на Ангел Сираков във Facebooki, който звучи като предупреждение, но всъщност е диагноза на едно бездействие.

Всекидневно стотици автомобили минават по този път, а водачите – особено неопитните – буквално са поставени в капан. При дъжд трасето се превръща в опасна водна пързалка, а през зимата – в ледена „шахматна дъска“, където всяко завъртане на волана може да завърши фатално.

„Да не говорим, че като паднат температурите и това нещо замръзне, се превръща в истинска пързалка, а автомобилът – в шейна. И кой носи отговорност за това безумие?“ – пита Сираков.

Отговорът – никой. Или по-скоро трима „никой“: общините Пазарджик, Стамболийски и Пловдив. Три подразделения на АПИ, които вместо да осигурят безопасността на пътя, предпочитат да си прехвърлят топката – „това е ваше, не е наше“.

Сираков иронизира горчиво:

„Да взема един спрей с боя и да ви го очертая отстрани на мантинелата – коя част е на Пазарджик, коя на Стамболийски и коя на Пловдив, пък белким някой си почисти неговото трасе.“

Така отговорността се размива, както водата, която не може да се оттече от пътя. Само че последиците от това „безхаберие на три гласa“ могат да бъдат трагични – човешки животи, разбити семейства и катастрофи, които после ще бъдат оправдавани с „неблагоприятни метеорологични условия“.

А истината е една: проблемът е видим, ясен и решим. Но когато институциите предпочитат удобното „не е нашата работа“, пътят Пазарджик–Пловдив ще остане писта за аквапланинг и зимна пързалка – за чужда сметка и с нашите животи.