Пепелянка в близост до реката притесни асеновградчани. Отровното влечуго е забелязно от хора, които са се разхождали в района.

"Срещнахме един горски обитател към реката - на тепавицата . Някой знае ли какъв вид е- по шарката прилича на пепелянка.", пише Кати Ван.

Местни жители побързаха да потвърдят, че змията е именно пепелянка.

"Пепелянка 100-процентова", отбелязва Николай Д.

"Ако не кажа невъзможно, то почти невъзможно е да срещнете усойница в тези местности.Те се намират на съвсем различна надморска височина.Но пепелянката е наша гостенка, почти навсякъде. Ако не я настъпите, няма да ви нападне.И да ви ухапе, няма да пусне най-вероятно много от отровата си, тъй като виждам, че е на години, а те преценятколко да пуснат от отровата си, опасно е при бебетата пепелянчета.Не нападат, ако не ги закачате. Внимавайте къде стъпвате!", предупреди Снежана К.

Пепелянката достига дължина до 50 – 70 cm, изключително рядко над 100 cm. Главата е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. 

На цвят е бежово, до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името ѝ) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Езикът обикновено е черен, а ирисът – със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.

Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време – също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри – с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън.

Пепелянката е като цяло летаргична и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне).